Така брониран и стегнат, конникът се качва на коня, но не се мята сам, а поради тежестта си се повдига от други. Когато дойде времето за боя, отпуска юздите на коня, пришпорва го с грозен вик и се нахвърля срещу неприятелите като някакъв железен човек или като движеща се изкована статуя. Копието се издава с острието си хоризонтално много напред и се прикрепва с клуп за шията на коня. Долният край виси на примка от бедрото на коня, при сблъскване не се поддава, но подпомага ръката на конника, която само насочва удара. Когато го обтегне и се опре на него за мощен удар, пронизва в устрема си всичко насреща, а често с един удар засяга двама.
16. Такава беше конницата на сатрапа и така построи той персийската войска, когато тръгна направо насреща, като винаги се придържаше с гърба си към реката. Макар че по броя на хората си отстъпваше на етиопците, чрез реката беше предпазен от обхват.
Срещу него потегли и Хидасп. Той беше разположил срещу персите и медите дясното си крило от бойците на Мероя74, тежковъоръжени и опитни в бой отблизо. А на троглодитите и съседите на страната, в която вирее канелата — лековъоръжени, бързоноги и отлични в лъка, беше поставил задачата да безпокоят прашкарите и копиеносците на левия фланг на неприятеля. Като разбра, че средата на персийската войска се слави с конниците-броненосци, сам той се насочи с кулоносните си слонове против тях, като построи отред тежковъоръжени блемии и серийци75 и им нареди какво да правят през време на битката.
17. От двете страни вдигнаха бойните знамена. Персите обявиха началото на нападението с тръби, а етиопците с дайрета и барабани. Ороондат поведе със силен зов бегом своите фаланги, а Хидасп заповяда на войската си отначало да напредва бавно крачка по крачка, за да не изостават слоновете назад от първите редици, още за да отслаби устрема на неприятелските конници чрез по-голям промеждутък. Когато те се приближиха на разстояние колкото един хвърлей на копие и блемийците забелязаха, че защитените с броня конници пришпорват конете си за атака, изпълниха поръката на Хидасп. Те оставиха серийците за прикритие и защита на слоновете, а сами се устремиха, колкото бързо можеха, по-напред от първите редици и се втурнаха срещу бронираните конници, като пред наблюдаващите ги изглеждаха на обезумели. Така в малоброен състав нападаха по-многобройния и добре въоръжен неприятел. Персите още повече, отколкото преди, пришпориха конете си, като помислиха за своя сполука дързостта на противниците и че още при първото сблъскване ще ги надвият.
18. Тъкмо блемийците дойдоха пред тях на разстояние копие, изведнъж по даден знак се снишиха и се промъкнаха под конете. Опрени с едното коляно на земята, те внимаваха само да не им стъпчат главата и гърба. И започнаха да вършат нещо неочаквано: пореха над себе си с мечовете търбусите на конете, така че немалко конници паднаха. Конете от болка вече не се подчиняваха на юздите и отхвърляха от себе си конниците, които, проснати като трупи, блемийците мушкаха в бедрата — тежковъоръжените персийски конници са неподвижни, когато някой не им се притече на помощ.
Тези, чиито коне не бяха засегнати, се понасяха срещу серийците.
А те, щом ги наближаваха, се отдръпваха зад слоновете и се криеха зад животните като зад хълмове или крепости. Тук произлезе голяма сеч и загинаха почти всички конници. Конете при необикновения вид на слоновете, които се появяваха внезапно и с необикновената си големина всяваха ужас — или се обръщаха назад, или се понасяха в безредие, така че много скоро фалангата се разпадна. А тези от кулите на слоновете — по шестима на всяка, от които по двама мятаха сгрели на трите страни, като оставяха свободна само задната, хвърляха непрекъснато и точно от кулите като от крепост стрели, които поради гъстотата си изглеждаха на персите подобни на облак. И понеже етиопците се прицелваха предимно в очите на неприятелите — сякаш нямаше сражение на равни срещу равни, а съревнование в точна стрелба, — те улучваха така безпогрешно, че улучените политаха в безредие през тълпата със стърчащи из очите стрели като двете цеви на флейта. Други, като не можеха да удържат устремния бяг на конете, се натъкваха против волята си заедно с тях на слоновете и там едни от тях загиваха, събаряни и изпотъпквани от слоновете, а други от серийците и блемийците, които изскачаха като из засада иззад слоновете, с точно улучване ги нараняваха или в двубой ги сваляха от конете на земята. Тези, които се промъкваха, отстъпваха, без да успеят да сторят нещо на слоновете. Защото животните са защитени с броня и влизат в боя облечени в желязо, освен това са снабдени от природата с дебела кожа, с твърд външен пласт, и разтрошават всяко острие, като отбиват удара.
75
Блемии, нубийско номадско племе от десния бряг на река Нил; серийци, китайско или индийско племе.