— Същото — отговори му той, — каквото моят господар би наложил на някой от твоите стратези, който е показал вярност към теб.
— Наистина — каза Хидасп — той би го похвалил, би го надарил и освободил, ако е истински цар, а не тиранин. Така чрез похвали към чуждите би поощрил своите за подобно поведение. Но ти си чуден човек — наричаш се верен, а сам ще признаеш, че беше неразумно от твоя страна да се противопоставиш безумно на толкова хиляди?
— Може би — отговори той — не беше неблагоразумие да се съобразя с мнението на моя цар, според което във войната трябва повече да се наказват страхливците, отколкото да се отличават храбреците. Затова реших да тръгна срещу опасността и да извърша нещо голямо и непредвиждано — във война нерядко се случват чудеса. Или, ако остана жив, да си запазя възможността да се извинявам, че съм направил всичко според силите си.
22. След като изслуша отговора на въпроса си, Хидасп похвали Ороондат и го изпрати в Сиена с поръка лекарите да се погрижат за лечението му. И сам той заедно с подбрани части от войската влезе там посрещнат от целия град — стари и млади отрупваха войниците с венци и нилски цветя и славиха с победни благослови Хидасп.
Щом той влезе в града върху слон като върху колесница, веднага се посвети на жертвоприношения и благодарствени свещенодействия пред всемогъщите сили. Тогава попита жреците за началото на нилския празник и дали могат да му покажат всички чудеса и забележителност на града. Те му посочиха кладенеца — измервател на равнището на Нил, подобен на мемфиския, изграден е от еднакви изгладени камъни с издълбани върху тях черти на лакът отстояние една от друга. Речната вода, като се просмуква през почвата и достига до тях, показва на местните жители прииждането и оттеглянето на Нил, а те по броя на покритите и откритите черти определят покачването и спадането на водата. После му показаха и стрелките на слънчевия часовник, които по обед не хвърлят сянка, тъй като слънцето през време на лятното слънцестоене в местата около Сиена стои точно в зенита, огрява предметите от всички страни и не допуска да хвърлят сянка. Така и водата дълбоко в кладенците се огрява по същата причина. На това Хидасп не се учуди твърде много (същото явление се наблюдава и в етиопска Мероя).
След това жреците започнаха да славят празника, превъзнасяйки Нил. Назоваваха го Хор78 и хлебодател на целия Египет, спасител на Горния, баща и създател на Долния, понеже всяка година нанася нова тиня и оттам получава името си („Нова тиня“79), и показва годишните времена — лятото чрез прилива, есента със спадането си, пролетта с поникването на цветята по бреговете му и със снасянето на крокодилските яйца. Така че Нил не означава нищо друго освен годината, това се засвидетелствува и от името: ако буквите се превърнат на сметачни камъчета, ще се получат единици, колкото са дните на годината.80 Към това жреците прибавиха описание на свойствата на растенията, цветята, животните и още много други.
— Но с тези неща не Египет трябва да се гордее — възрази Хидасп, — а Етиопия. Защото тази река, или според вас този бог, и всяко речно същество изпраща тук етиопската земя и тя справедливо трябва да извиква почитанието ви като прамайка на вашите богове.
— За това и ние я почитаме — отвърнаха жреците — и за всичко друго, и защото ни изпрати тебе, нашия спасител и бог.
23. — Похвалите трябва да бъдат благочестиви — каза Хидасп и влезе в палатката си. През останалата част от деня той си отпочиваше. Тогава устрои пиршество за видните етиопци и за жреците на Сиена и нареди на другите също да пируват. За целта сиенците доставиха за войската (една част безплатно, другата срещу заплащане) много стада добитък и много стада овце, кози и свине и в голямо изобилие вино. На следния ден Хидасп, седнал на издигнатина, започна да разпределя между войската впрегатния добитък, конете и останалата плячка, която беше завзета в града и през време на сражението, като на всеки даваше според заслугата и за извършеното.
Когато се яви пред него мъжът, който плени Ороондат, Хидасп му предложи:
— Поискай каквото желаеш.
— Нищо — отвърна той, — царю, не искам, достатъчно ми е това, което взех от Ороондат, когато го залових и по твоя заповед запазих жив.
И в същото време посочи ножницата на меча на сатрапа, украсена със скъпоценни камъни и струваща много таланти. Тогава мнозина от заобикалящите го извикаха, че тази скъпоценност е премного за един войник, а подобава на цар.
Хидасп се засмя.
— Кое би подобавало повече на един цар — попита той — от това, да не проявява по-малко великодушие от алчността на този мъж? А и законът на войната дава право на победителя да смъкне доспехите от тялото на пленника. Затова нека той си отиде с това, което и без наше съгласие би могъл да укрие от нас.
80
Гръцките букви се употребявали и като числа: α = 1, β = 2 и т.н. Затова съставните букви на името Нил означават: Ν = 50, Е = 5, I = 10, Λ = 30, О = 70, Σ = 200. Всичко 365.