Тя помърмори малко, но после трябваше да се залови с други неща, защото чичо Юлиус пристигна в кухнята и също пожела кафе. Той обиколи няколко пъти масата, като стенеше на всяка крачка.
— Каква нощ! — оплака се той. — Свети Йеремия, каква нощ! И по-рано се схващах сутрин, но това легло и тази странна постеля… Ох!
Той седна тежко край масата и втренчи поглед пред себе си, сякаш мислеше за нещо особено, и просто не приличаше на себе си, помисли си Дребосъчето.
— И все пак съм радостен и благодарен за тази нощ — отбеляза той накрая. — Тя направи от мене нов човек.
— Това е добре, защото какъвто беше преди, една смяна просто се налагаше.
Отново говореше онзи странен глас и госпожица Рог отново подскочи и погледна подозрително към Дребосъчето.
— Ето пак радиото на семейство Линдберг… Сега сигурно са включили някакво предаване за стари коли — заекна Дребосъчето.
Чичо Юлиус не забеляза нищо. Така беше потънал в своите мисли, че не виждаше и не чуваше нищо. Госпожица Рог му поднесе кафе и той разсеяно протегна ръка, за да си вземе кифличка. Но едва бе успял да я пипне, когато друга ръка, малка и пухкава, се протегна изпод масата и придърпа кифличката. Чичо Юлиус пак не забеляза, а размишляваше ли размишляваше и едва когато натопи ръката си в горещото кафе, той се стресна и разбра, че не държи никаква кифличка, която да потопи в кафето. Той подуха ръката и малко се ядоса, но сетне отново потъна в мислите си.
— Между небето и земята има толкова много неща, за които дори нямаме представа! Ето какво разбрах аз тази нощ — заяви той сериозно и в същото време протегна ръка, за да вземе друга кифличка. Тогава малкото пухкаво юмруче се стрелна нагоре и я грабна. Но чичо Юлиус не забеляза нищо, защото размишляваше ли размишляваше и едва когато пъхна палеца в устата си и здравата го захапа, той се стресна и разбра, че не държи никаква кифличка, от която да отхапе. Той пак се ядоса малко, но новият чичо Юлиус вярно беше по-добър от предишния, защото бързо се успокои. Дори не се опита вече да си вземе нова кифличка, а се задоволи да отпива от кафето си, потънал в мисли.
Но кифличките все пак намаляха. Те изчезваха една подир друга от панера за хляб и единствено Дребосъчето забелязваше къде отиваха. Той тихо се смееше и предпазливо пъхна под масата чаша мляко, та Карлсон да има с какво да полее кифличките.
Това нещо Карлсон наричаше „гнервиране с кифли“! Госпожица Рог беше изпитала неговия смисъл още предишния път, когато беше у тях.
— Можеш да гнервираш хората до лудост само като им изяждаш кифличките — бе казал веднъж Карлсон. Той знаеше, че всъщност се казва „нервирам“, но твърдеше, че „гнервирам“ звучи по-зловещо.
Та сега Карлсон бе пуснал в действие ново зловещо гнервиране с кифли, въпреки че госпожица Рог не разбираше това. Чичо Юлиус — още по-малко. Той не би могъл да забележи никакво гнервиране, ако ще да е и най-зловещото, защото само размишляваше ли размишляваше. Но внезапно грабна ръката на госпожица Рог и здраво я стисна, сякаш я молеше за помощ.
— Просто трябва да говоря с някого за това — каза той. — Защото сега вече знам, госпожице Рог, че това не е било никакво видение от треска. Аз не съм бълнувал, а наистина видях Сънчо.
Госпожица Рог разтвори широко очи.
— Възможно ли е това?
— Да — отговори чичо Юлиус. — И затова сега съм нов човек в един нов свят. В света на приказките, разбирате ли, госпожице Рог. Тази нощ дверите към него се разтвориха широко пред мен. Защото ако Сънчо наистина съществува, защо да не съществуват и разните там вещици и магьосници, призраци, самодиви, джуджета и всички ония фантасмагории, дето ги пише в приказките?
— А може би и летящи шпиони? — предложи госпожица Рог, за да се подмаже, но това не се понрави на чичо Юлиус.
— Глупости! — отсече той. — Под нашето достойнство е да вярваме на подобни вестникарски щуротии.
Той се наклони към госпожица Рог и се вгледа дълбоко в очите й.
— Помнете едно — заяви той. — Нашите прадеди са вярвали в магьосници, джуджета, вещици и тям подобни. Как можем тогава ние да вървим и да си въобразяваме, че изобщо няма такива фантасмагории? По-добре ли разбираме нещата от нашите прадеди, а? Само разни твърдоглавци могат да настояват за подобна глупост.
Госпожица Рог не искаше да се проявява като твърдоглава и затова каза, че сигурно съществуват много повече вещици, отколкото можем да допуснем, а може би и множество магьосници и всевъзможни фантасмагории, стига човек да ги наблюдава внимателно и съсредоточено да ги брои.
Но сега чичо Юлиус трябваше да прекъсне размислите си, защото имаше уговорен час при лекаря и дойде време да тръгва. Дребосъчето учтиво го изпроводи до антрето, последван от госпожица Рог. Дребосъчето му подаде бастуна, а госпожица Рог му помогна да си облече палтото.