— И как още — рече Руле. — Беше ей там, до стената, но сега го няма.
— Това е най-призрачното жилище в цял Стокхолм, но ние си го знаем отдавна — каза Филе.
— Уф, хайде да се махаме оттук — предложи Руле. Но Филе не искаше.
— За нищо на света! Срещу десет хиляди крони съм готов да изтърпя няколко роти от призраци, можеш да си запишеш това!
Той вдигна тихо столовете от капана за крадци и ги постави настрана. Сигурно за да не му се пречкат, ако се наложи да излезе бегом от апартамента. В същото време той сърдито недоволствуваше от лошите деца в тази къща, които се забавляват, като спъват гостите си.
— Тръшнах се по лице, право върху едното око — ругаеше той. — Каква ли синина ще ми излезе заради тези безобразни деца!
После Филе отново освети с фенерчето си всички ъгли и закътани места в стаята.
— Да видим сега накъде водят тия врати и къде да търсим — заяви той.
Светлината блуждаеше насам-натам и колкото пъти достигаше масата, Дребосъчето замижаваше и се правеше съвсем мъничък. Отчаяно свиваше краката си, защото му се струваха огромни и като че ли не се побираха под покривката, а нарочно стърчаха навън, та Филе и Руле да ги видят.
В разгара на всичко това той забеляза, че Карлсон пак прави нещо с Мамичка. Светлината се бе отместила и под масата беше тъмно, но не чак толкова, че Дребосъчето да не види как Карлсон изтиква навън Мамичка, за да я изправи с гръб към масата. В това положение я освети след малко фенерът на Филе и лъчът му попадна точно върху ужасната й усмивка. И тогава отново се разнесоха два приглушени вика, последвани от бързи стъпки в посока към антрето.
Карлсон изведнъж се оживи.
— Хайде — изсъска той в ухото на Дребосъчето. После запълзя бързо като таралеж по пода, дърпайки с каишката Мамичка подире си, и изчезна в стаята на Дребосъчето. Момчето го последва.
— Какви прости хора! — възмути се Карлсон и затвори вратата след себе си и Дребосъчето. — Не могат да различат призраци от мумии! Това е чисто невежество!
Той открехна предпазливо вратата и нададе ухо към тъмния вестибюл. Дребосъчето също се ослуша с надеждата да чуе как входната врата ще се затръшне след Филе и Руле, но, уви, нищо подобно не се случи. Те наистина бяха още там и той ги чу да разговарят тихо.
— Десет хиляди крони — не отстъпваше Филе. — Не забравяй това! Да знаеш, че не се оставям на някакви си призраци да ме плашат.
Мина известно време. Карлсон упорито слухтеше.
— Сега влязоха при Юлчо Приказката — оповести той. — Хой, хой, значи имаме време да пошетаме!
Той свали каишката от врата на Мамичка и нежно я положи в леглото на Дребосъчето.
— Хопала, тралала, Мамичко, най-сетне ще можеш да поспиш — рече той и я зави грижовно, както майка завива детето си за през нощта. Сетне махна с ръка на Дребосъчето.
— Погледни я, не е ли божествена! — умили се Карлсон и освети своята мумия с джобното фенерче. Дребосъчето потръпна. Както лежеше там, втренчила в тавана черните си опулени очи и с ужасяващата си усмивка, Мамичка можеше да изплаши до смърт всеки. Но Карлсон я потупа доволно, а след това дръпна чаршафа и одеялото и я зави презглава. Той дори взе и кувертюрата, която госпожица Рог бе сгънала и поставила върху един стол, когато дойде да пожелае на Дребосъчето лека нощ. Карлсон грижливо застла с нея леглото. „Може би за да не мръзне Мамичка“, помисли си Дребосъчето и се разкикоти. Сега вече нищо не се виждаше от нея. Освен пълното й топчесто тяло, което издуваше завивките.
— Хопала, тралала, Дребосъче — каза Карлсон. — Сега и ти трябва да си поспиш малко.
— Къде? — попита Дребосъчето с безпокойство, тъй като по никакъв начин не искаше да спи до Мамичка. — Не мога да легна в леглото, когато Мамичка …
— Не, но отдолу — отсече Карлсон и запълзя под леглото, бърз като таралеж, а Дребосъчето го последва с възможно най-голяма скорост.
— Сега ще чуеш типично шпионско хъркане — съобщи Карлсон.
— Нима шпионите хъркат по особен начин? — попита с изненада Дребосъчето.
— Разбира се, те хъркат коварно и опасно, та човек може да пощурее. Ето как: юууууу, юууууу, юууууу.
Шпионското хъркане отекна застрашително — засилващо се и стихващо ръмжене. То наистина звучеше коварно и опасно. При това и доста силно. Дребосъчето се разтревожи:
— По-тихо, Филе и Руле могат да дойдат!
— Именно! Тогава ще е необходимо шпионско хъркане — обясни Карлсон.
В същия миг Дребосъчето чу, че някой хвана бравата. Вратата се пооткрехна. В стаята проникна светлинен лъч, а след това Филе и Руле се промъкнаха пипнешком.
Карлсон хъркаше коварно и опасно, а Дребосъчето отчаяно мижеше, макар всъщност да нямаше нужда. Той вече беше невидим. Кувертюрата на леглото висеше чак до пода, като прикриваше него и Карлсон от всякаква нахална светлина и от всякакви дебнещи очи.