— А има и приятна външност, какво ще кажеш, Руле? — отбеляза той тихо, но така, че госпожица Рог да го чуе. — Какви красиви очи … и такъв един очарователен, добродушен нос, на който може да се разчита по всяко време. Не си ли на същото мнение, Руле?
Тогава госпожица Рог подскочи на стола си и очите й се ококориха като чинии.
— Какво? — извика тя. — Какво казахте? филе се запъна.
— Ами, казах само… — започна той, но госпожица Рог не му даде да продължи.
— Така значи, това бил Филип, доколкото разбирам — заяви тя и се ухили не по-малко ужасно от Мамичка или поне така се стори на Дребосъчето.
Филе се изненада.
— Откъде знаете името ми? Може би сте чували да се говори за мен?
Госпожица Рог кимна мрачно.
— Дали съм чувала! Всемилостиви боже, и как още! А този тук е сигурно Рудолф? — и тя посочи Руле.
— Да, но откъде знаете? Може би имаме някой общ познат — чудеше се Филе и изглеждаше доволен и изпълнен с очакване.
Госпожица Рог отново кимна мрачно.
— Убедена съм в това! Нали познавате госпожица Фрида Рог от улица „Фрей“? Нали и тя има нос, на който може да се разчита по всяко време, а?
— Макар че твоят нос не е добродушен картоф, а по-скоро краставица с брадавици — обади се Карлсон.
Изглежда, че Филе все пак не се интересуваше от носове, защото доволното му изражение се бе стопило. Вместо това се усещаше, че той непременно иска да изчезне оттук, а и Руле май изпитваше същото желание. Но зад тях стоеше Карлсон и внезапно се раздаде изстрел, който накара Филе и Руле да подскочат високо от уплаха.
— Не стреляй! — изкрещя Филе, който усети в гърба си показалеца на Карлсон и помисли, че е пистолет.
— Дайте тогава портфейла и часовника! — извика Карлсон. — Инак ще гръмна.
Филе и Руле зашариха нервно из джобовете на саката си и портфейлът и часовникът паднаха право върху коленете на чичо Юлиус.
— На ти ги, дебеланко — провикна се Филе и после двамата се стрелнаха като мълнии към вратата, а там нямаше кой да ги спре.
Но госпожица Рог се втурна подире им. Тя ги преследваше през вестибюла и антрето чак до площадката и продължи да крещи след тях, докато тичаха надолу по стълбите:
— Фрида ще узнае това и, Всемилостиви боже, колко ли ще се зарадва!
Тя направи два сърдити скока, сякаш ще се понесе надолу по стълбите и наново извика:
— И да не сте стъпили още веднъж на улица „Фрей“, защото тогава ще се лее кръв. Чувате ли какво казвам … Кръъъв!
КАРЛСОН ОТКРИВА СВЕТА НА ПРИКАЗКИТЕ ПРЕД ЧИЧО ЮЛИУС
След нощта с Филе и Руле Карлсон стана още по-важен.
— Ето го най-добрият Карлсон в целия свят! — този вик събуждаше Дребосъчето всяка сутрин и Карлсон влиташе в стаята. Всяка сутрин, като първом изваждаше прасковената костилка, за да види колко е пораснала, и след това редовно заставаше пред старото огледало, закачено над масата на Дребосъчето. То не беше голямо, но Карлсон дълго летеше напред-назад пред него, за да се огледа колкото може по-подробно, защото не се побираше целият в огледалото.
Докато летеше, Карлсон тананикаше и припяваше една хвалебствена песничка за своите достойнства, които сам си беше измислил.
— Най-добрият Карлсон в целия свят … тра-ла-ла … оценен за десет хиляди крони … плаши крадци с бистолета … какво отвратително огледало е товааа… не се вижда колкото трябва … от най-добрия Карлсон в целия свят… но каквото се вижда, е красиво… тра-ла-ла… и прилично дебело, да, да … и чудесно във всяко отношение.
Дребосъчето бе съгласен с всичко това. Според него, Карлсон беше чудесен във всяко отношение. А най-странното беше, че дори и чичо Юлиус истински го обикна. Та нали Карлсон спаси неговия портфейл и часовника му. Подобно нещо чичо Юлиус скоро нямаше да забрави. Госпожица Рог обаче все още му имаше зъб, но Карлсон не й обръщаше внимание стига да получаваше храна в определените часове и той наистина си я получаваше.
— Ако не ми давате да ям, няма да играя с вас! — заяви той твърдо.
Госпожица Рог желаеше повече от всичко друго Карлсон изобщо да не играе с тях, но какво можеше да направи, когато на негова страна бяха Дребосъчето и чичо Юлиус. Тя мърмореше всеки път, когато той се втурваше в кухнята и се настаняваше край масата, щом седнеха да ядат, но беше безсилна и Карлсон си оставаше там.
Той започна да прави това като нещо съвършено естествено след нощта с Филе и Руле. Очевидно смяташе, че на герой като него дори и най-злият Носорог не можеше да откаже нищо.
Изглежда, че Карлсон се беше поизморил от своето изследване на хъркането, от промъкване, пълзене и стрелба през онази нощ, защото влетя в стаята на Дребосъчето едва преди вечеря на другия ден и започна да души дали откъм кухнята не се носи обещаващият аромат на ядене.