Евангелието на Луцифер

— Постепенен протокол…

— Нека започнем с първото разкритие. Условието да продължим нататък.

Той извади от вътрешния си джоб разпечатка на страница от „Евангелието на Луцифер“.

— Погледни знаците в дясната колона. Привидно неразгадаемите знаци.

— Привидно неразгадаеми?

— В древността никой не е умеел да ги тълкува. Едва през изминалото столетие цивилизацията ни достигна технологическото ниво на развитие, което ни позволи да отгатнем какво държим в ръцете си.

— Как така?

— Знам, че ти звучи невероятно, но рисунките в дясната част на ръкописа най-добре могат да се определят като изходен код на примитивна компютърна програма.

— В ръкопис отпреди няколко хиляди години?

— Примитивната програма предава с пълна прецизност точките в координатна система. Само че без стойностите от всичките три части на ръкописа не можем да започнем търсенето.

— На какво?

Той забави отговора си. Май сам осъзнаваше колко абсурдно звучеше.

— Бьорн. Търсим руините на Вавилонската кула.

— Библейският строеж, който Бог разрушил?

— Моисей е имал склонността да преувеличава. Кулата се е сринала от само себе си.

— Винаги съм си мислел, че Вавилонската кула е мит.

— Не и според Библията.

— Според Библията Земята е на шест хиляди години.

— Както и много други неща в Библията, Вавилонската кула е символ, представляващ много повече от самия себе си. Там тя символизира преходния стремеж на човека към небесното царство. Ако не постигнат спасение, могат просто да построят една висока кула и да се покатерят. Бог се разгневил. Натрошил кулата на парченца и наказал хората с различни езици. Трудни, неразбираеми езици.

— Като немския.

— Както обаче знаеш, цялата митология се корени в забравени истини. Висящите градини на Вавилон са си съществували — едно от седемте чудеса на древния свят. Това, което търсим ние, не е библейската версия на Вавилонската кула. По камъните в руините няма да откриеш пръстовите отпечатъци на Бог. Издирваме останките на съвсем реален и физически строеж, издигнат във Вавилон преди хиляди години.

— Кула, издигала се право до небето?

— Авторите на Библията били принудени да поукрасят малко, за да постигнат целта си. Трябвало да се понапрегнат. А и не били единствени. През вековете кулата е била представяна по какви ли не фантастични начини. Преувеличенията са неизменна част от всяка религиозна и митологическа представа. Като височината на кулата например. Както и че е окичена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Древногръцкият историк Херодот, бащата на историята, описва кула на осем етажа, издигната върху основа от двеста квадратни метра. Етажите се състояли от все по-тесни кули, наредени една върху друга. От външната страна се виела спираловидна стълба или пътека до олтара на върха й. Да, във Вавилон действително е имало висока и пищна кула. Но не, никога не е била разрушавана от Бог. Превила се е пред нещо толкова прозаично като ръката на времето.

— Колко години е издържала?

— Не знаем кога е била издигната Вавилонската кула. Нито кога се е сринала. Говори се обаче, че датира от най-древни времена. Ако Херодот е описал тъкмо нея, може би е посетил Етеменанки — зикурат, издигнат в чест на бог Мардук.

— Какво е било предназначението на подобна кула?

— На базата на местните традиции и строителни порядки допускаме, че Вавилонската кула е зикурат, пирамидална храмова кула с тераси и стълбища. Вавилонците вярвали, че боговете се заселвали в зикуратите, за да бъдат по-близо до хората. Задачата на свещениците била да се грижат за благото на боговете. Само те имали достъп до вътрешността на основата.

— И не се знае кой е поръчал да се построи?

— Отново сме принудени да прибегнем до спекулации. Макар да не е написано изрично в Библията, за строител на кулата се смята Нимрод. Още през 94 г. от н.е. еврейският историк Йосиф Флавий отбелязва в историческото съчинение Antiquitates Judaicae, че Нимрод поръчал да построят кула, която да предизвика Бог. Според Моисей Нимрод бил първият, основал голямо царство след потопа. Навярно знаеш кой е бил Нимрод?

— По-скоро не.

— Нимрод бил внук на Ной.

Тъй като не реагирах, той добави:

— Ной! Онзи с ковчега!

— Знам кой е Ной. Просто си мисля как това подрива тезата ми, че кулата е мит.

— Грешиш, Бьорн. Не след дълго ще осъзнаеш колко много грешиш. Освен това ние не търсим самата кула, а нещо, което е криела.