Земното кълбо.
— Това, което успяхме да направим — обясни тя, — е да преведем старата координатна система до съвременните мерки за географска ширина и дължина.
Тя сякаш още не можеше да проумее, че с щаба бяха постигнали целта си.
— Чудесно! — възкликна КК.
— Как е възможно? — попитах.
КК даде знак на д-р Гордън да продължи.
— Не знам до каква степен да навлизам в подробности… — започна тя и премести поглед от мен към КК.
— Не сега — каза той.
— … но както ви е известно, съвременните паралели и меридиани разделят земното кълбо на хоризонтални и вертикални линии: градуси, минути и секунди.
С една бърза анимация земното кълбо на екрана се покри с хоризонтални и вертикални линии, които илюстрираха съвременната ни координатна система.
— Ако цифрите след десетичната запетайка са достатъчно много и точни, можем да съобщим дадено местоположение с удивителна точност. Северният полярен кръг например, минава паралелно на екватора на 66° 33’ 39’’ с.г.ш. Перпендикулярно на паралелите са разположени меридианите. Така нареченият нулев меридиан минава през обсерватория в лондонския квартал Гринуич. Това обаче е само един от начините да се раздели земната повърхност. Вавилонците са разполагали с друг.
— Не можеш ли просто да ни разкажеш какво сте открили? — разпалих се.
— Вавилонската координатна система, разработена в древността и залегнала в основата на дешифрирането, използва същия основен принцип като системата, която прилагаме днес. Хоризонтални и вертикални линии на базата на числото 60. Въпреки това разликите между двете системи са толкова големи, че…
— Какъв е изводът? — попита КК.
Погледът на д-р Гордън и кратката пауза издаваха, че изобщо не я бе грижа за нетърпението ни и полагаше усилия да владее раздразнението си.
— Както искате! Преведено на нашите модерни координати, „Евангелието на Луцифер“ указва следното местоположение…
Екранът се изпълни с редица числа и знаци и тя ги изчете поред: 32° 29’ 34 С 44° 08’ 23 И.
— И къде е това? — попитах.
Д-р Гордън натисна бутон на дистанционното. Картата на екрана увеличи изображението на Близкия Изток… Ирак… Багдад… Ал Хила…
И спря.
Ал Хила. Ирак.
— Сега разбираш ли? — обади се КК.
— Да — задъхах се. Но всъщност не проумявах нищо.
4.
Ал Хила не е от най-известните места на Земята. Градчето се намира на три мили южно от Багдад и дълго е било център на ислямското учение. Пророк Езекиил свършва в изгнание тук, тук е и погребан. В продължение на хиляди години обаче Ал Хила носи съвсем друго име.
Име, обгърнато от загадъчност и митове.
Вавилон.
Легендарният град държава между поречията на Тигър и Ефрат в Месопотамия. Люлката на цивилизацията.
— Впечатляващо е, че вавилонците са разполагали с познания, направили възможно да зададат координатите толкова точно — заяви д-р Гордън с лексикалната отдалеченост, характерна за затворените в лаборатории учени, които никога не се движат в действителността, която се опитват да проумеят.
— Как ще ни помогнат координатите? — попитах. — Не е ли пределно ясно, че Вавилонската кула се е намирала във Вавилон? А и сто на сто сте знаели, че Ал Хила крие руините на древния град.
— Огромен район за претърсване — отбеляза КК.
— Координатите не съвпадат точно с Ал Хила — обясни д-р Гордън. — Отвеждат ни до място точно на границата между пустинята и плодородната местност по течението на Ефрат.
— А там — добави КК, — се е намирала Вавилонската кула.
— Добрият стар Моисей, или който там е написал книгата Битие, малко е поразбъркал нещата, когато е предавал мита за разрушението на Вавилонската кула — добави д-р Гордън и щракна с дистанционното. Прочетох на екрана:
„Вавилон
Babilu
Bäb-ilu
ﬤﬤﬥ
Babel
Balbal“
Вавилон е гръцкото име на Babilu — или Bäb-ilu на акадски. На староеврейски се пише ﬥﬤﬤ, което с нашата азбука се предава като Babel. Думата наподобява еврейския глагол balbal със значение „обърквам“. Така възникнал митът, че Бог объркал хората, като им дал различни езици. В книгата Битие е написано:
„И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е, което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, каквото да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.“