— От коя група е въпросният извършител?
— Учените.
— Колко са заподозрените?
— Някъде между 125 и 150.
— Някой конкретен заподозрян?
— Не. Тук става дума за всякакви — от археолози и историци до теолози и езиковеди… от различни държави… различни специалности…
— И един от тях е къртица.
— На практика не знаем. За съжаление обаче много факти намекват за това. Ако не беше кракерът, с малко повече добра воля можехме да си помислим, че въпросният е бил прекалено любопитен. Само че програмата, провела тази атака brute force, струва толкова много милиони — просто е очевидно, че въпросният работи за някого. Някой с огромни ресурси. Например разузнаваческа организация.
— Или пък някой дракулсънджеец, успял да проникне до разкопките.
— Или пък някой дракулсънджеец…
2.
Какво е животът, ако не дълга редица от случайности и съвпадения?
Много години след като приятелят ми Ескил напусна клиниката за нервноболни с помощта на отворена артерия, на мен ми стана ясно, че демонът, обладал тялото и душата му — Пазузу — бе същият, който тормозеше обсебеното момиченце от Екзорсиста — Реган. Никой, изгледал този филм на ужасите, не би могъл да прогони картините. Аз го гледах на видео, когато бях на 15. И досега не съм го забравил. На няколко пъти, докато се опитвах да го усмиря в очакване санитарите да дотърчат с химическата си утеха, долавях погледа на демона дълбоко в паникьосаните очи на Ескил. А и аз самият не бях съвсем здрав.
Казват, че самият страх е по-лош от това, което го предизвиква. Аз пък се боя от невидимите връзки на съществуванието, всички недоловими нишки на съдбата, в които се оплитаме, без да подозираме, че ги има. Като Пазузу. Дали Ескил бе гледал филма? Или чел книгата? Дали пък не беше съвпадение?
Ето от тук е произхождал Пазузу. От Месопотамия. Намирах се в родната му земя. На негова територия. Сякаш се изправяш срещу стар враг. Враг, чието отражение бях видял в погледа на моя приятел.
3.
Чувах разпалените гласове дори през стената и бръмченето на вентилаторите.
Клатех се на стола в главния щаб, вдигнал крака на масата за заседания, и разлиствах последния доклад от ръководството на разкопките. По обед, след като обядвахме и накратко ни осведомяваха какво е положението, аз с радост търсех убежище от задушливата пустинна жега в климатизирания щаб. Тъй като КК и останалите ръководители на екипи по това време инспектираха работата наоколо из съоръженията, аз обикновено се сдобивах с малко повече от половин час само за мен на прохладното течение на климатика.
Главният инженер се втурна в стаята, последван от струя горещина.
— Дявол да ме вземе, ти беше прав! — извика той и размаха доклада от инженерите и химиците, анализирали материала на каменните блокове, изграждащи основата.
— Бетон?
— Невероятно е! Материалът се състои от непознат досега вид цимент, пясък и каменен прах, пепел, чакъл, керамични парченца, стъкло, фибри, гипс, вар и други вещества, които още не сме успели да анализираме. — Тонът му загатваше, че му бе трудно да повярва на собствените си думи. — Сместа не напомня на никоя известна ни древна технология. Материалът е десет пъти по-здрав от съвременния супербетон.
Той остави на масата доклад, пълен с таблици, диаграми, понятия от сорта на мегапаскал и стойности от въглеродни изследвания за издръжливост на натиск и износване. Доста неразбираем, но резултатите бяха впечатлили експертите.
— Сместа се е превърнала в свръхздрав бетон, толкова силен — продължи главният инженер, — издръжлив и твърд, че надминава и най-добрия, най-скъп и най-модерен промишлен бетон, който се произвежда в света в наше време. Няма да намериш такъв дори в нефтените платформи и мостовите конструкции.
— И защо тогава кулата се е сринала?
— Само основата е била излята от този супербетон. Под, стени, покрив. Самата кула над нея е била издигната от най-преходния материал. — Главният инженер разгледа диаграмите си. — Съвършено необяснимо!
IV. Ритуалното убийство (4)
1.
Каролин Олсън бе обявена за изчезнала в 9:30 вечерта.
Не я познавах. Бяхме се поздравили бегло: през юли, когато помагах на КК да изготви плановете за археологическите разкопки, и само още веднъж, когато пристигнах в лагера и получих стая и пропуск. По произход Каролин бе американка, но се омъжила за британец и заживяла в Ливърпул. Беше назначена за заместник-директор и дясна ръка на КК по организационни, логистични и практически въпроси. Отговаряше за всичко от плащането на заплатите до поръчките за храна.