Евангелието на Луцифер

КК отиде до прозореца и се загледа навън:

— Когато римляните разрушават Втория храм през 70 г. от н.е., те разграбват голямо количество съкровища и свещени предмети, но благодарение на някакво загадъчно съглашение между свещениците и есеите, Сребърния свитък е бил спасен и скрит в пещерата, където нашите археолози го изкопават през 1952 г.

— Навярно им е минало през ума, че целият Сребърен свитък може да е бил фалшификат?

— Нима мислиш, че това не е била първата реакция на онези, които са го чели? В началото целта на целия проект бе да докажем, че Oûäh е бил някаква фантастична фигура, а Сребърния свитък — предисторически блъф.

— Какво ви убеди?

— Oûäh е оставил след себе си извънземна материя. Например тази, върху която е написано „Евангелието на Луцифер“. Може би напомня на животинска кожа, но всъщност е синтетична, както заключиха и приятелите ти в Исландия. В ковчежето със Сребърния свитък също имаше нещо органично — лист, но не от земен произход. Свеж и червен. Съхранен е за вечността по един или друг начин. Биолози, химици и други учени са изследвали това листо в продължение на близо 60 години. Още не е повехнало.

4.

Канех се да попитам как бе възможно листът никога да не вехне, когато вратата на кабинета се отвори. На прага изникна огромният Дик Стоун.

— Спипахме го!

Зад него, в пролуката между правоъгълния отвор на вратата и контурите на тялото му, пустинята тънеше в мрак.

— Заловен ли е? — попита КК.

— Още не. — Началникът на охраната затвори вратата след себе си. — Не е в стаята си, но не може да е далеч. Хората ми излязоха да го търсят.

— Кой е той?

— Един от онези, които дори не влизаха в списъка със заподозрени — отвърна Стоун и седна на масата. — Професор Алдо Ломбарди гарантира за него.

Щом видя изписаната по лицата ни реакция, той вдигна ръце оправдателно.

— Професорът е извън всякакво подозрение. Лично говорих с него по телефона преди няколко минути. Не можем да го виним. Той не се ужаси като вас. Ломбарди го е назначил в Григорианския университет дълго преди той самият да бъде приет в Проекта Луцифер.

— Кого? — повтори КК.

— Италианец. Виторио Тасо. Един от семиотиците.

Призля ми. Спомнях си Виторио Тасо. Поздравихме се първия път, когато посетих професор Алдо Ломбарди в кабинета му. Засякохме се в тайния архив на Ватикана. Тук, в лагера, той беше от онези, които винаги страняха от другите — в столовата, в общите помещения — рядко разменяше дума с нас, останалите. На няколко пъти се бях опитвал да започна разговор с него, но никога не изглеждаше заинтригуван.

— Всичко това е страшно тъжно — обади се Стоун. — Тасо беше протеже на професор Ломбарди.

— През цялото време е бил къртица на дракулсънджейците — замисли се КК. — Ето как са били толкова добре осведомени. Знаеха къде сме. Какво мислим. Чрез Виторио Тасо Алдо Ломбарди несъзнателно е служел за информатор на дракулсънджейците.

— Започнали сме преглед на миналото му в сътрудничество с италианското разузнаване. По думите на професор Ломбарди, Тасо е бил назначен в Григорианския университет през 1998-а. Преди това дълги години и с най-добрите препоръки е работил в университета в Болоня, а по-рано — в университета в Торино. Защитил е докторска степен в Кеймбридж.

— Кога е станал дракулсънджеец? — попитах аз.

— Навярно е бил такъв през цялото време. Подозираме, че е бил т.нар. „спяща клетка“. Според документите е роден в Бреша. Само че всичките му свидетелства — акт за раждане, кръщелно, изпити от основното училище, паспорт — са фалшифицирани. Проверихме местните регистри на населението и училищните архиви. Първата следа от Виторио Тасо в официалните италиански регистри е от приемането му в университета в Торино. Основано е върху фалшиви документи. Явно не са имали причини да проверят достоверността на цялата информация. Разследваме възможността да произхожда от Румъния, където се намира базата на дракулсънджейците и…