Прокара ръка надолу и я отпусна върху корема ми, само на няколко сантиметра от члена. Когато най-накрая спря да ме докосва, сякаш се освободих от огромно бреме.
— Знаеш какво искаме. — Тонът му не бе нито заплашителен, нито повелителен. Констатираше факт.
Бях на косъм да избухна в плач. Не знаех какво да му отговоря. Естествено, разбирах, че намекваше за ръкописа. Но дали щяха да ме освободят, ако им кажех как да го намерят (в хранилище в Исландия) или така или иначе щяха да ме убият? Какво да кажа? Какви думи да подбера? Как откупваш живота си от религиозни фанатици?
— Защо съм вързан? Гол? — Попитах аз, по-скоро за да кажа нещо, да отложа неизбежното.
— Такъв е обичаят.
— Какъв обичай?
— Така повеляват старейшините. Къде е ръкописът?
— На сигурно място.
— Къде?
— Ако ви кажа, ще ме убиете.
В последвалата пауза чух хрипливото му дишане.
— Сигурно си мислиш, че би издържал да мълчиш. — Търпеливо, сякаш говореше на непослушно дете. — Знаеш на какво сме способни. Знаеш какво сме направили с други твърдоглавци като теб. Защо си въобразяваш, че ще успееш да ни се опреш?
— Вече отнехте живота на трима души. Най-малко. Смятате да убиете и мен — независимо какво ще кажа или не! — Гласът ми измени за миг. — Да не си мислите, че ще издам къде е ръкописът, за да ми източите кръвта? Ако ме убиете, никога няма да го намерите.
— Нека ти обясня нещо… Нашите предци, смелите монаси, противопоставили се на християнските повели и лъжи, са направили много важни открития по време на борбата си срещу надмощието на католиците. Едно от тях се отнася до магията на кръвта.
Той кимна на мъжете в кръга. Един от тях започна да мие тялото ми, от главата до петите, с гъба и парфюмирана вода. Друг донесе дървено ковчеже с продълговата кана. Голяма беше. Достатъчна да побере пет литра кръв. Трети донесе сребърна кутийка. Малки ножчета, скалпели и инструменти лежаха върху червено кадифе.
— Няма да пръснем и капчица — обясни онзи, който наричаше себе си примипил. — С тези инструменти сме способни да изпразним човешко тяло за няколко минути. Можем обаче да удължим процеса с часове, дни.
Каната изглеждаше стара. Бе украсена с чуждестранни символи и рисунки на грозни изчадия.
Мъжете я поставиха под дясната ми подмишница и ме стегнаха с връзка точно до лакътя. Нямаше смисъл да се противя. Усетих как цялата ми ръка потъна в някаква вътрешна диря. После двамата пристегнаха и китката ми. През цепнатина на каната можеха да вкарат ножа вътре и с помощта на три колелца от външната й страна да регулират колко стегнати да бъдат връзките.
— Белтьо, можем да го направим бързо и на практика безболезнено. Или пък да го проточим до няколко часа. Питам за последен път: Къде си скрил ръкописа?
3.
Времето е точно като виното: Цениш го най-много, когато ти остава съвсем малко.
Нещо се случва с теб, когато узнаеш, че скоро ще умреш. Някои предпочитат да приключат бързо. Да не страдат. Кратък процес.
Аз самият исках да се вкопча за живота възможно най-дълго.
— Ако умра — изскимтях аз, — ръкописът ще бъде изгубен завинаги!
— Ще проговориш. Всички пропяват. Рано или късно всички пропяват.
— Не и аз!
— Бьорн Белтьо, ти си просто човек.
Той кимна на някакъв мъж от кръга, който пристъпи напред. Когато се приближи достатъчно, видях, че беше млад — най-много на трийсет, а носът му бе необичайно голям. Той грабна лявата ми ръка и притисна нещо в дланта ми. Амулет. Бронзов амулет с пентаграм от едната страна и трикветра от другата. Стиснах го като по рефлекс.
Мъжът, който се наричаше примипил, повтори молитвата на неразбираем за мен език.
— N’kgna th ki’g Melek Taus r’jyarh fer’gryp’h-nza ke’ru phragn ’glu.
Звучеше като друид.
Мъжете отново подхванаха монотонния си напев.
— O Salutaris Hostia quae caeli pandis ostium…
Останалите паднаха на колене и се замолиха. Примипилът извади от дървената кутия скалпел с извито острие.
Аз изскимтях.
— Mister Belto? — попита той наполовина въпросително, сякаш искаше да се увери, че бях готов.
— Не! Недей!
Той вкара скалпела в една от цепките на каната.
— Не! — крещях. — Не!
Усетих безмилостното острие върху кожата си.
— Нененене!
Той вдигна глава и изпя:
— Ave, Satanas!