Показалецът на Карл Колинс хвърляше дълга сянка на бледата светлина от фенерчето, докато той бавно, дума по дума, ред по ред, дращеше по стената с избелелия надпис, заключен между трикветра и кризмон, и двете някога с цвят охра.
Превеждаше стария текст с тих глас, почти шепнеше. Изправи се и удари главата си в тавана.
— Строежът на тези катакомби е започнал през второто столетие след Христа, но надписът тук е датиран от края на IV век — обясни КК. — Както виждаш, текстът съдържа ясни препратки към Откровението на Йоан, християнски догми и думите на дракулсънджейския монах.
В огромната мрежа от тунели и ниски коридори въздухът беше хладен и влажен. Едва доловимо течение носеше със себе си слабата миризма на пръст.
Тук, извън старите градски стени на Рим, са погребани хиляди мъртви римляни и християнски мъченици. Поставяли ги да почиват в пещери и ниши с изписани надгробни камъни, така ги предавали на времето. Тесни, стръмни стъпала водеха още по-дълбоко под земята. На места в катакомбите и до днес се намираха хиляди черепи и остатъци от скелети, за зловеща радост на туристите, които ежедневно нахлуваха в тези коридори на смъртта.
— Текстът и символите не носят логически смисъл — продължи КК и прокара пръсти през косата си. — Защо трикветра? За какво е този кризмон, символизирал Исус Христос? Обърни внимание и на формулировката ще се спусне от небето. По-естествено би било да се напише ще излезе от ада, нали? В никой от библейските текстове сатаната не се спуска от небето — ако пропуснем злочестия епизод, където изхвърлят Луцифер заедно с неговите разбунтували се последователи. Освен това писарят отново се заиграва с Откровението на Йоан — подобен на многоглаво чудовище с множество рога — и насмешката достига върха си, когато синът на Сатаната, наречен първороден, бива поставен от лявата страна на баща си. Harga-mё-giddo-dom означава денят на Страшния съд. Това не е християнски текст, а богохулство!
Заигралите по лицето на КК сенки му придаваха вида на дявола, за когото говореше така разпалено. Далечен звук, подобен на всеобщо стенание на мъртвите души от катакомбите, ме накара да трепна. КК сякаш нищо не чуваше. Изучаваше надписа, който току-що бе превел; очите му шареха концентрирано по текста на стената.
— Чу ли това? — попитах.
— Кое?
— Звука?
— Не.
— Като стенание.
— Страх ли те е, Белтьо?
Всъщност си бях уплашен. Да не говорим за клаустрофобията. Та нали се намирахме в подземна гробница, която, чисто теоретично, всеки момент можеше да се срути отгоре ни. Въпреки че катакомбите всъщност си стояха непокътнати вече две хиляди години, трябва да им се признае.
— Чух звук.
На светлината от фенерчето забелязах, че КК се усмихваше.
Шофьорът, който ни бе докарал тук, чакаше на площада пред базиликата „Св. Себастиан“, построена над най-старите гробове в катакомбите.
И двамата с КК задрямахме по пътя обратно към Виа Венето.
2.
„Бих искал да прочетем това преди следващата ни среща“ — пишеше на едно листче, което КК бе залепил върху купчина пожълтели листи:
„Повечето религии си представят ада като метафизично или реално съществуващо място, където попадат мъртвите, ако не им се даде блаженство. Италианската дума inferno произхожда от латинската infernus (със значение «под»). Английското hell се корени в староанглийската дума hell/helle и староскандинавската hel (тя пък препраща към Helheim, подземното царство на мъртвите). За повечето хора адът е духовна представа, в най-лошия случай религиозно предчувствие или страх. От Средновековието чак до средата на XX век църквата и свещениците използвали ада като ефективна заплаха, за да принудят религиозно послушание и у вярващи, и у неверници.
Възможно ли е все пак в някакъв момент адът да е бил физическо място — не просто религиозно митологична представа? Ако си представим една свързваща линия от ада и Хадес назад към Геена и Шеол, та чак до вавилонската Иркала, ще открием много общи знаменатели, показващи, че подземният свят физически се намира под земната кора. Още през XIX век френският окултист Жак Огюст Симон Колин дьо Планси свързва името на Нергал с ада. Пророк Исая пише: «Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова». Той поставя знак за равенство между преизподнята и рова. И във вавилонската митология мъртвите се събират в подземна пещера. Това огромно подземно пространство се наричало Иркала.