„Възможно ли е да загубиш дете, питаше се той, и да си останеш човек?“
Ковчег…
Отново напълни шепи с вода и изплакна лицето си. Замъкна се в кабинета си, залитайки, и затвори вратата. Облегна гръб на нея. Затвори очи. Нуждаеше се от капка нормалност. Ежедневие. Работа. От мисли без боязън, без да се страхува какво можеха да причинят на Силвана.
Седна на бюрото си и намери списъка с демони, който в горчивината си бе смачкал и запратил в стената. Изглади коравите гънки и чупки, доколкото му бе възможно и сложи листа на машината. Извади най-долното чекмедже на бюрото и изрови купчина изписани на машина листи, които бе подготвил за изследването си. Обичаше да съставя списъци до степента на фикс идея. Списъците систематизираха нещата, внасяха ред в хаоса. Колко много дни му трябваха да събере информацията за демоните и да състави тези безумни списъци? Всяка религия си имаше собствен каталог с демони. Можеше с часове да разглежда изследванията на ордата дяволи. Всеки един демон си имаше функция, характерни черти, собствена, частна стая за мъчения. Някои демони дори успяваха да се промъкнат в митологиите на няколко религии. Ето какво бе написал на старата машина „Ремингтън“, наследена от дядо му:
„Списъкът не е пълен, различните начини на изписване на едно и също име не са проверени (например Самиаза може да се среща и като Семиазза/Шемиазаз). Кокабиел е вариант на името Кокб’аел и т.н.). Лилит представлява група женски духове, наречени лилу/лилиту. Пазузу и Ламащу представят демоните богове.
Примери за мултимитологични демони
Абраксас Баал Белиал Левиатан
Асмодей Еафомет Инкубус Ликс Тетракс
Азазел Велзебуб Лилит Сукубус
Примери за демони в християнската митология
Аамон Цимей Рофокал Салос
Абадон Кроцел Малфас Скокс
Абалам Кроне Маракс Шанда
Агарес Елигос Марбас Шакс
Аграмон Елекша Молох Столас
Аластор Фокалор Мурмур Тамуз
Алоцес Форас Нафула Валефар
Амаймон Фуркас Обизот Вапула
Балам Фурфур Орай Вине
Барбас Гремори Ориакс Волак
Батин Гусион Оробас Вуал
Белет Халпас Паймон Ксафан
Берит Хаурес Фенекс Заган
Ботис Итеа Процел
Буне Кулак Раум
Кайм Лерай Сабнок
Примери за демони в еврейската демонология
ААф Дума Наама Самаел
Агиел Кокб’аел Орниас Семиазза
Асб’ел Лилиум Оулотеп Танин
Бенемот Лилу Пенемуе Йекон
Данял Мастема Румял Зиз
Примери за демони в исляма
ААд-Дайял Иблис Шейтан Цабар
Ал-А’уар Масуат Тубар Залнабур
Примери за демони в регионалните религии
ААллу Апеп Лабасу Шезму
Аммут Асаг Мот Телал
Анат Дагон Нергал Утукку
Анзу Хумбаба Пазузу
Примери от Книгата на пазачите
(водачи на двеста паднали ангели)
Самиаза Рамиел Армарос Сатарел
Аракиба Данел Еатарел Турел
Рамеел Езекеел Ананел Джомджаел
Кокабиел Баракиджал Закиел Сариел
Тамиел Асаел Самсапеел“
Погледът му се плъзна по списъка. Пазузу. Нергал. Божичко. Колко безсмислен му се виждаше! Толкова адски безсмислен! Това ли беше нормалното? Абраксас. Самиаза. Бафомет. Ежедневието му? Кроцел. Езекеел. Работата? Баракиджал. Ад-Дайял. Този безумен списък наистина ли бе представителен за специалността му? Ал-А’уар. Ксафан. Как бе възможно тази банда дяволи да го грабне толкова? Не само го бяха грабнали, а и положили основите на кариерата му, изследванията, научната работа. Как бе възможно?
Самсапеел. Джомджаел. Кокабиел.
Велзебуб. Луцифер. Сатаната.
Ел. Елохим. JHVH. Яхве. Йехова. Господ. Господ Бог. Бог.
Бог…
Сега, в отсъствието на Силвана, той осъзна колко безпредметна бе цялата му специалност. Силвана е истинска, помисли си той. Тя означава нещо. А Бог? Той по-истински ли беше от всичките тези демони? Тези смехотворни изчадия, тези уродливи чудовища, тези пародии на човешката злоба. Имена. Просто имена. Можеше да си състави и други списъци. С други имена. Зевс. Озирис. Один. Аполон. Белона. Амон Ра. Птах. Бакхус. Тор. Пан. Посейдон. Купидон. Ищар. Изида. Юпитер. Анубис. Балдер. Набу. Локи. Афродита. Ахия. Фрея. Хадес. Ньорд. Муул-лил. Фриг. Венера. Списъкът на мъртвите богове бе безкраен. А Бог? Той си живее в добро здраве. Всемогъщ и самодоволен. Онзи, който помете всичките си конкуренти преди три хиляди години. Да нямаш други богове, освен Мене. Не, как иначе. Разбрано. „Теологията, мислеше си той горчиво, е науката за нищото.“ Нищо! Изучаване на чужди писания, мисли, тълкувания, разсъждения. Систематизиране на религиозни представи. Химери. Систематизиране на суеверия. Вечен кръговрат. Наука, основана на предположението, че боговете и ангелите всъщност съществуват. Сили, които няма как да се проверят или изследват. Наука? Наука ли беше това да изучаваш текстове и мисли за богове и дяволи, ангели и демони, пророци и евангелисти, видения и откровения? Мислеше си: „Ами ако Бог не съществува? Какво остава от теологията тогава? Ако Бог е просто измислица, копнеж, то теологията изучава просто суеверната глупост на човека“. От тази мисъл му призля. Столът му се залюля. „Мисли за нещо друго, Джовани… Но за какво? Нещо друго. Помисли си: Боже мой, защо си толкова далеч от мен? Защо не помагаш, когато изплаквам мъката си? Денем те викам, Боже — не отговаряш, викам те през нощта, но не намирам покой.“ Зарея поглед в пространството. Трябваше да направи нещо. Да се намеси. Осъзна, че Бог никога нямаше да спаси Силвана. „Дали Силвана, бедничката, невинна Силвана, ще умре заради някакъв си ръкопис? Какво, по дяволите, да правя?“ Забеляза, че страхът и безсилието бяха на път да отстъпят място на разума. Нямаше значение колко ценно се оказваше „Евангелието на Луцифер“, колко значимо бе за някаква си там религиозна секта, каква информация съдържаше — нищо не беше по-важно от Силвана. Е, какво можеше да направи? Нищо. Дали? Да си седи на бюрото, безпомощен и непохватен, и да чака неизбежното? Щеше ли, можеше ли, да принуди декана да отвори сейфа? Как? Охраната щеше да го спре, далеч преди да стигне до изхода.