Выбрать главу

„По дяволите, нищичко не мога да направя!“

Дали…

„Как би постъпил татко?“

Би ли могъл…

Завъртя се на стола и погледна през прозореца. Остана така, заслушан в сърцето си. „Сега ти си един от безбожните, Джовани.“

Признание.

Повратен момент.

Безбожен.

Опита думата. Безбожен. Какво бе извикал Исус от кръста? Eli, EH, lema sabaktani? „Аз също изгубих Бог“, мислеше си Джовани. Той се е уповавал в Господ. Каква полза? На каква цена?

„Нека Бог спаси Силвана сега, ако я обича. Нека ме спре, ако обича мен.“

Джовани стана бавно и отиде до шкафа, където бе прибрал пистолета на баща си от войната: полуавтоматична деветмилиметрова Берета М 1934. Когато раздра опаковката на неотваряната кутийка патрони .380 АСР, той усети как над него се спусна мрак. Извади пълнителя и зареди оръжието. Та дори и Спасителят не бе издържал на кръста. Стигаше му толкова командорене. Тормоз. Присмех. Малтретиране. Стигаха му вече Божиите настроения. Исус бе извикал на висок глас: Eli, Eli, lema sabaktani?

„Сега, мислеше си Джовани, и аз стигнах до точката на пренасищане.“

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“

От: Примипила

Изпратено на: 15.06.2009 12:32

До: Легата

Копие до: Главата на ордена

Тема: Доклад: Лондон Код: S/MIME PKCS7

„Доминус!

В името на принца благодаря за доверието, указано ми при поемането на длъжността примипил. Готови сме за действие, за да довършим мисията на смелите ни братя от ордена, мъчениците на свещената война, мир с тях. Според брат Рац, Белтьо се намира в Лондон. Доминус, този път ще успеем. Държим главния щаб под постоянно наблюдение. Не са забелязани нито Колинс, нито Белтьо. Според брат Рац Проектът Луцифер има бази и в Хампстед, Уиндзор, Солсбъри, Оксфорд и Кеймбридж. Предлагам да държим под наблюдение всички тези места. Това означава да разделим групата. Ето защо моля за разрешение и очаквам инструкции от съвета.“

Примипил: брат Керестешиу

IX. Армагедон

1.

Уиндзор

15 юни 2009

Падаща звезда разцепи небосвода. В мрака на вселената блещукаха далечни галактики и звезди. Едва мъждукащ, млечният път се размиваше в дифузни ивици мъгла.

— Готино, а? — попита КК въодушевено. — Какво ще кажеш за един сателит?

Той следеше полета на комета в космическото пространство с изкривен врат и ръце на бедрата. Аз самият се бях облегнал в мек стол и съпреживявах лакомите атаки на една черна дупка срещу по-близките слънчеви системи.