— С удоволствие. Ако не отваря много работа.
— Джоф! Сателит!
След десет секунди в зрителното ни поле се зарея комуникационен сателит. Подмина ни бавно и грациозно, а слънчевата светлина караше идеално гладката му повърхност да лъщи.
— Както се досещаш, Бьорн, можем…
КК млъкна внезапно. В далечината, от дълбините на вселената, се появи квазар.
— Джоф? Какво означава това? Джоф?
Квазарът приближаваше с величествено могъщество. Аз се свих на стола. Когато наближи слънчевата система, стана, каквото трябваше: Квазарът избухна с ослепителен и съвършено безшумен блясък, който за секунда изтри слънчевата система и околностите й.
— Ууупс — измънка някакъв глас. Джоф. — Съжалявам за това.
— Квазар? — възкликна Иън Максуел. През цялото време той стоеше до стената, в мрака зад КК, сега обаче пристъпи напред, подобно на бог, който трябваше да излезе и да поразтреби сред космическия хаос. — Извинете ме, — каза ни той, — само за момент. Джоф? Джоф! Откъде по дяволите се появи този квазар?
Д-р Максуел бе научен директор на Уиндзорския астрономически институт. С рижа коса, лунички, кръгли очила. И лепенка на челото. По време на полета от Рим КК ми бе разказал на каква почит се радваше Максуел в астрономическите среди.
В този момент се включи осветлението.
— Sorry, sorry, sorry — продължи мънкащият глас, воденичен камък от извинения. От високотехнологичното командно табло на планетариума във вдлъбнатина на пода се подаде глава. Джоф. — Sorry! Работих над експлозията на квазара до късно през нощта. Трябва да съм сбъркал и да съм копирал целия файл в папката с нашата собствена слънчева система. Грешка!
— Джоф — започна д-р Максуел, възвърнал търпението си, — знаеш не по-зле от мен, че квазар в нашата част от вселената…
— Знам, знам — прекъсна го той, — съжалявам, веднага ще изтрия файла.
КК ми намигна добродушно.
— Нашият планетариум може да пресъздава картини и анимации, на чиито фон обикновените планетариуми изглеждат като уредба за домашно кино от 80-те. — Той седна на края на стола до мен. — Както знаеш, „Евангелието на Луцифер“ може да се чете по различни начини. Д-р Максуел отговаря за една от хипотезите. Иън? Ще поемеш ли ти?
Червенокоското с младежки вид излезе на пода пред нас.
— Нашето изследване на текста е насочено към теория, която — е, простира се в космоса. И ние говорим за Страшния съд. Само че по коренно различен начин. Има вероятност някои от формулировките в „Евангелието на Луцифер“ да намекват за сблъсък между Земята и астероид.
2.
Последваха няколко секунди тишина.
— Бьорн? — обади се КК.
За разлика от повечето хора, на нас, албиносите, ни е трудно да пребледняваме. Не знам къде се дяна всичката ми кръв точно в този момент, но във всеки случай не стигаше до мозъка. Не успявах да разсъждавам трезво. Вдигнах ръце, за да покажа, че сърцето ми продължаваше да бие и просто се нуждаех от малко време.
— Какво — попитах накрая, — е събудило страха към нещо толкова конкретно като астероидите?
— Отново става въпрос за двусмислици, които се налага да тълкуваме от чужд език, а дори авторът не го е владеел съвсем добре — отвърна КК.
На тавана светна следният текст:
„след 1 647 000 денонощия земята ще възкръсне
от harga-mё-giddo-dom
когато небесното тяло удари земята
ще настъпи нова ера
и нищо на земята
няма да бъде същото“
— От първа част на „Евангелието на Луцифер“ е — обясни КК. — Тъкмо тя бе намерена в пещера в Египет през 1970-а и отнесена в Италия от професор Джовани Нобиле. Harga-mё-giddo-dom сме го виждали и преди. Страшния съд. Акадската дума за възкръсвам може да се преведе и като разцъфвам или събуждам се.
— А останалото?
— Думата небесно тяло също е неясна, тъй като акадският прототип означава просто нещо на небето или нещо, идващо от небето. Ето защо думата небесно тяло може да се разбира като комета или астероид, но съставната дума може да се отнася и до божество. Нюансите и дефинициите лесно се губят при превод. Тези формулировки са преведени на многословен модерен език от картинния и метафоричен акадски. И какъв извод да си извадим ние? Голямото нещо на небето астероид ли е или Бог?
Нищо не казах. Нищичко. Когато тишината започна да натежава, КК взе думата: