— Мислите ли, че там горе има живот?
— Живот? — възкликнаха КК и д-р Максуел в един глас.
— Да. Интелект?
— Естествено! — отвърна д-р Максуел.
— Разбира се — потвърди и КК.
— Всъщност, астрономите по света издирват разумен живот с всички възможни средства — обясни д-р Максуел. — Астрономи от университета Корнел започват търсенето на сигнали около звездите Тау от Кит и Епсилон Еридани с помощта на радиотелескоп още през 1960-а. През последвалите години са развити дълга редица проекти SETI — Search for Extra Terrestrial Intelligence.
— По-вероятно е там някъде да има живот, отколкото да няма — каза КК. — Само в рамките на малък район в Млечния път астрономите са идентифицирали близо 400 екзопланети, т.е. планети, които кръжат около едно слънце. През март тази година НАСА изстреля космическата сонда Кеплер с телескоп и фотометър, която да ни помогне в по-нататъшното търсене. Вселената е пълна с милиони екзопланети.
Тук пое д-р Максуел:
— Уравнението на Дрейк е развито от астронома Франк Дрейк през 60-те, за да изрази в числа вероятността за живот и собствената ни галактика. Е, не просто живот, а разумен. Резултатите са главозамайващи. Джоф, — извика той, — можеш ли да покажеш уравнението на Дрейк?
Звездното небе на тавана бе заменено от формула:
„N=N’x fp x ne x fl x fi x fc x L“
— Няма да навлизам в детайли…
— Всичко е наред.
— … но ще се задоволя да обясня, че N представлява шансът разумен живот да се развие в дадена звездна система. Ето защо N е функцията на различни астрономически параметри като броя звезди с планетни системи, броя на планетите, които потенциално биха могли да поддържат примитивен и разумен живот и т.н.
— А заключението?
— То е почти неоспоримо: Абсурдно е Земята да е единствената планета с разумен живот в Млечния път.
Рим, май 1970
Джовани чакаше, облегнат на една от уличните лампи. С филцовата шапка и черното памучно яке изглеждаше като обикновен безработен академик, навъртащ се около Григорианския университет в очакване на свободна професура. Беше оставил велосипеда в тясна странична уличка, не по-голяма от проход — нямаше място да го преследват с кола. Слънчевите очила скриваха погледа му, зорко следящ кой влиза и излиза. Една от представителните коли на университета, фиат 2300, свърна по тротоара и паркира с включен двигател. Джовани се откъсна от лампата и се запъти към входа. Деканът Салваторе Роси излезе с двамата египтяни. Единият носеше дипломатическо куфарче от черна кожа. Роси каза нещо, което разсмя египтяните. Джовани се приближи бавно. Когато шофьорът в униформа забеляза Роси и египтяните, той излезе и отвори задната врата. Деканът бе положил огромни усилия да омае гостите и да замаже цялата тази мизерия. Джовани го чу да споменава летище Фиумичино. „No problem — отвърна единият от египтяните, — we have plenty of time.“ Джовани пристъпи пред тях. Роси и египтяните спряха.
— Gentlemen — поздрави той и стисна дръжката на пистолета в джоба си, — съжалявам, но се налага да помоля за куфарчето с ръкописа.
— Професор Нобиле? — недоумяваше Роси.
— Ръкописът! — настоя Джовани.
— Това са двамата представители на музея в Кайро — обясни деканът, сякаш Джовани не бе разбрал какво се случва.
— По причини, които ще мога да обясня едва по-късно, съм принуден да поискам ръкописа.
— Не ставай смешен.
Той извади пистолета от джоба.
Египтяните отстъпиха назад.
— Професоре! — избухна деканът.
— Много съжалявам.
— Да не сте полудял?
— Моля да получа ръкописа!
Двамата египтяни си размениха няколко думи на арабски.
— I am very sorry — деканът се извини на египтяните. После се обърна към Джовани със сприхав и тих глас: — О, небеса, професор Нобиле, какво Ви прихваща?
— Сега не мога да обясня, но ми трябва ръкописът.
— Чуйте само какви глупости!
— Въпросът е на живот и смърт.
— Свалете пистолета!
— Не се шегувам!
— Стегнете се, професор Нобиле! Сериозно говоря!
Джовани насочи пистолета към египтянина с дипломатическото куфарче. Ужасен, той отстъпи още една крачка нагоре по стълбите.
— The manuscript! — извика Джовани и размаха оръжието.
Няколко минувачи забелязаха пистолета и побягнаха.