Лучана не беше у дома. Няма ли срам тази жена! Беше му оставила бележка на кухненската маса: „Навън! Л.“. Той отиде до прозореца на гостната и погледна към улицата долу. Полицията едва ли беше далеч. Чу сирена. „Звънете де!“, мислеше си той. Звънете, звънете, звънете! Сирената се приближаваше. После утихна. Полицейската кола свърна зад ъгъла и спря пред входа. „Звънете, по дяволите!“ Телефонът звънна точно в 16 часа. Той изтръгна слушалката.
— Нямам време да говоря. Полицията се качва по стълбите. Да се срещнем на Испанските стъпала след половин час!
Затвори и в същия момент полицията позвъни и похлопа на вратата.
— Полиция! — изреваха няколко гласа, сякаш Джовани щеше да остане със заблудата, че са превъзбудени мисионери.
Отвори прозореца към задния двор и изпълзя на тесния покрив. Стигна до аварийната стълба през балкона на съседите. Вече беше на земята, когато чу полицията да разбива входната врата. Втурна се към портала и излезе на страничната уличка отпред. Никой не го чакаше.
Големият мерцедес наближи бавно, а той се криеше зад няколко паркирани коли в сянката на колоната Дева Мария на площад Тринита дей Монти над Испанските стъпала. Веднага позна, че бяха те. Главата на ордена седеше на предната седалка. Караше един от мускулестите младежи. Минаха покрай него толкова бавно, че успя да отвори задната врата в движение и да се шмугне на седалката — където седяха вторият мускулест мъж и примипилът. Никой не продума. Шофьорът ускори. Силвана не беше в колата. Той и не го очакваше. Но се бе надявал.
— Виждам, че идвате с празни ръце, професор Нобиле — поде главата на ордена.
— Не съм глупак. Къде е Силвана?
Минаха няколко пресечки в мълчание.
— Действахте буквално с насилие, професоре. Впечатлени сме. Чухме за случилото се по новините по радиото. Не съм си и представял, че сте бил такъв.
— Какъв съм?
— Убиец.
— Мъртъв ли е?
— Нямаше как да спасят живота му. Кръвозагуба, знаете. Човешкото тяло е крехко. Не е създадено, за да го дупчат с пистолети.
Чувстваше се празен, но не можеше да поеме вината за убийството. Още не. Не и ако спасеше Силвана. „И все пак… Убих човек. Аз съм убиец. Убиец.“
— Полицията Ви издирва. Но това вече го знаете.
— Не исках да го застрелвам. Беше нещастен случай.
— Запазете си оправданията за пред съда.
Влязоха в паркинг.
— Е, какво ще правим? — попита главата на ордена.
— Аз вземам Силвана. Вие получавате ръкописа.
— Признавам, че не Ви намирам за глупав, професоре. Надявах се да отвърнете на уважението ми.
— В едно можете да бъдете сигурен: Ако полицията ме бе следила, щях отдавна да съм арестуван.
По улицата навън мина полицейски мотоциклет със сирени.
— Предлагам да направим следното — каза Джовани. — Отиваме да приберем Силвана. Вие така или иначе сте повече. После всички заедно ще отидем да вземем ръкописа.
Двамата на предните седалки размениха погледи. Главата на ордена кимна.
— Можем да постъпим така. Нека само подчертая, че и Вие, и дъщеря Ви ще бъдете убити и при най-малката засечка. Разбирате ли предупреждението?
— Естествено. Единствено Силвана е от значение. Веднага щом видя, че е здрава, ще ви заведа при ръкописа.
Главният и шофьорът отново се спогледаха. Сякаш това бе отдавна преценена, обсъдена и подготвена възможност, помисли си Джовани обезпокоен.
X. Библейският код
1.
Оксфорд
15 юни 2009
Лабораторията за ръкописи на Проекта Луцифер се помещаваше в скромна зидария близо до парк в покрайнините на Оксфордския университет. След пътуването с кола от Уиндзор вече бях схванат и сънлив, когато КК свърна от тихата улица и паркира пред ниска сграда, подобна на комичен трансформатор. Прозорците бяха тесни, по-скоро процепи, разположени високо на стената. Нескопосано опъната ограда от бодлива тел ограждаше терен с вентилационни тръби встрани от къщурката. Входната врата беше стоманена.
Намъкнахме се в рецепция с цели два охранителни пункта и взехме асансьора до третия подземен етаж, където научният ръководител на лабораторията, д-р Алис Гордън, ни очакваше пред кабинета си. Беше в началото на четиридесетте си години.
— Знам много за теб, макар ти да не ме познаваш — каза тя, когато се поздравихме.
— Алис има богат опит със стари ръкописи — обясни КК. — Занимавала се е с какво ли не — от свитъците от Мъртво море и библиотеката от Наг Хамади до „Евангелието на Юда“.