— Може би скоро ще започнеш да вярваш на хората около теб, Бьорн Белтьо.
Тя се усмихна нещастно и ми подаде ръка. Стиснах я. Пъргава малка ръчица.
— Goodbye — казах аз.
Всичко, което цениш в този живот, е преходно. Красота. Любов. Отдаденост. Нищо не е вечно.
Дълго след като Моник излезе от имението и живота ми, останах на вратата и премислях онова, което ми бе написала в малкото си тефтерче на редове.
Може би скоро ще започнеш да вярваш на хората около теб, Бьорн Белтьо.
5.
— Ти си костелив орех — отбеляза КК.
— Знам. И преди са ми го казвали.
Седяхме в гостната с по чаша коняк. От заминаването на Моник бяха минали десет часа. Липсваше ми. Потискаше ме убеждението, че ме бе подвела, а аз я бях наранил.
Думите й не ми излизаха от ума. Може би скоро ще започнеш да вярваш на хората около теб, Бьорн Белтьо.
— За какво мислиш? — попита КК.
— Защо не ми разказа всичко, което знаеш за „Евангелието на Луцифер“?
— Положил съм клетва за мълчание — закони за секретната информация. Ако ти разкажа много от нещата, които знам, ще бъда подведен под отговорност.
— И все пак разказа това-онова.
— В света на разузнаването съществува понятието постепенен протокол.
— Което ще рече?
— Никога не казвай повече, отколкото е абсолютно наложително. Поднасяй на обекта информацията точка по точка. Не издавай нови сведения, преди да е крайно необходимо. Винаги запазвай нещо в тайна, за да имаш карти за преговори.
— Имаш ли ми доверие?
— Разбира се. Вярвам ти. Можеш да обезсърчиш всеки, когато изпаднеш в някое от инатливите си настроения, и се случва често, но въпреки това ми харесваш.
— Да бъдем ли напълно искрени един с друг?
— С удоволствие.
— Проектът Луцифер от ЦРУ ли се ръководи?
— И да, и не. По-скоро не. Технически погледнато сме самостоятелни, но за да избегнем публичност около бюджетите си, прекарваме финансирането през ЦРУ. Естествено, постоянно ги държим в течение. Най-важното в отношенията ни с ЦРУ е, че разполагаме с целия им апарат — технологията, щаба, агентите. Executive order от президента на САЩ.
— На кого докладваш?
— На страшно специална група.
— На кого?
— Свръхсекретно е.
— Как очакваш да получиш нещо от мен, когато не даваш нищо от себе си.
— Нека се задоволим да кажем, че групата се ръководи от президента.
— Заради ръкопис на няколко хиляди години?
— Заради загадките и съдържанието.
— Нещо ме кара да си мисля, че добрият стар Сатана не играе главната роля тук.
— Само индиректно.
— Колко от това, което си ми разказал, е било лъжи и прикрития?
— Не ме разбираш. За нищо не сме излъгали. Теориите ни са действителни. Разбира се, не влагаме толкова много работа и ресурси във висящи догадки, извадени от текст на няколко хиляди години. Нищо не е било лъжа.
— И въпреки това твърдиш, че знаете много повече от това, което си ми разказал.
— Да.
— Значи признаваш, че криеш информация.
— Да.
— А вярно ли е, че сте зависими от моя ръкопис, за да постигнете целта си?
— Да. Знаем много на базата на двете версии, с които разполагаме, но без твоята трета част, не можем да продължим.
— На твоя език се намираме в ситуация, която може да бъде наречена deadlock. Задънена улица.
— Бьорн. Сега имам едно предложение за теб. Въпрос. Нещо, над което дълго съм размишлявал. Хубаво си помисли, преди да отговориш.
— Какво предложение?
— Би ли могъл да си представиш да се присъединиш към нас?
— Нас? Кои нас?
— Проектът Луцифер.
Въпросът ме смая. И през ум не ми бе минавало нещо подобно. Още от началото на познанството ни с КК хранех известен скептицизъм, една може би несправедлива подозрителност към него и целия му проект. Знам, че умея да бъда особен и твърдоглав дявол. Дали аз, Бьорн Белтьо, главен асистент по археология, човече със слаби нерви от малка Норвегия, да се включа в свръхсекретен академичен съюз с достъп до всевъзможни технологии и паравоенни ресурси?
Мисълта ми изглеждаше абсурдна… глождеше… изкушаваше…
— Какво ще кажеш, Бьорн?
— Ако предложиш нещо подобно на началниците си, ще умрат от смях.
— Не говори така. Съветът на Проекта Луцифер, който трябва да одобрява всички нови членове единодушно, даде зелена светлина да те приемем. Миналото ти, опитът ти и не на последно място професионалната ти почтеност са големи предимства.