Выбрать главу

Фин се усмихна.

— Какво точно ми спестяваш от истината?

— Официално това са разкопки на коптски манастир, но със сигурност знам, че Лучио Педраци е търсил гробницата на определен коптски монах. Човек на име Didymus. И на иврит, и на гръцки името му означава едно и също — „Близнакът“. Повече е известен като апостол Тома, или Тома Неверни. Явно Педраци е разполагал с доказателство, че след разпъването на кръста, Тома е потеглил на запад в пустинята, а не на изток към Индия.

— Звучи малко като сюжет за Индиана Джоунс.

— Педраци е работил за Италианската археологическа мисия на Мусолини в Либия. Има още една легенда, според която въпросният монах изобщо не бил Тома, а самият Христос, неизвестно как изчезнал от гробницата си с помощта на римски легионер. Педраци се опитвал да докаже, че римският войник бил член на така наречения Изчезнал легион. Когато Христос починал години по-късно, Легионът взел останките му. Пренесли ги в някакъв изоставен град в пустинята. Според Мусолини това му давало някакво преимущество над Ватикана. Щура работа! Педраци изчезнал безследно при една пясъчна буря и оттогава никой не го видял.

Фин гледаше скептично.

— Все още не разбирам какво общо има това с Ролф Адамсън.

— Предполага се, че легионерът пренесъл костите за съхранение в Америка, което съвсем отговаря на псевдонаучните теории за древни пирамиди в Канзас и египетски галери, плаващи по течението на Мисисипи. Все пак, как би могъл един средностатистически червенокож да построи онези огромни погребални могили, нали така? Расистки брътвежи на болен мозък, но много хора им вярват.

— И ти смяташ, че Адамсън е сред тях?

— Мисля, че Адамсън плаща стоката. Аз съм прагматик. Работа трудно се намира. — Замълча и отпи от виното, после остави чашата и се облегна назад. — Ами ти?

— Както каза, работа не се намира лесно. — Тя си поигра с чашата. — Освен това приключението не е за изпускане.

— Приключенията явно са ти страст.

— Защо смяташ така?

— Не се стеснявай. Колко жени на име Фин Райън, дъщери на известния археолог Лиман Райън, познаваш? Нямаше вестник миналата година, който да не писа за твоите приключения в подземията на Ню Йорк.

— Не бях само аз.

— Не, само ти, незаконният син на папата и внукът на Мики Хартс, големият нюйоркски гангстер от добрите стари времена. Да не споменаваме големият брой трупове и заграбените произведения на изкуството на стойност милиарди долари. А сега се появяваш тук. И като заговорихме, как точно получи работата?

— Препоръчаха ме.

— Кой? Младият Мики Хартс?

Фин се наежи.

— Казва се Майкъл Валънтайн и е антиквар, а не гангстер. Мафията вече не съществува.

Хилтс се разсмя.

— Кой ти го каза? Господин Валънтайн? — Той поклати глава. — Нали знаеш приказката за дявола: че най-хитрият му ход бил да убеди света, че не съществува. Много ловко. Всички говорят за руснаците, японците и хонконгските триади, но никой вече не говори за мафията.

Фин понечи да продължи спора, ала видя палавата искрица в очите на Хилтс.

— Занасяш ме!

— Не съвсем. Майкъл е и мой приятел. Помоли ме да те наглеждам. Някои от хората, с които работи Ролф, не му допадат особено.

— Познаваш Майкъл? — Усещаше как гневът се надига в нея. С Майкъл бяха любовници за кратко, но не й харесваше да я смятат за неспособна да се справя сама.

— Помагали сме си взаимно.

— Нямам нужда от бавачка, господин Хилтс.

— Нямам намерение да се превръщам в такава, госпожице Райън. Майкъл просто ме помоли да ти пазя гърба. Нищо повече.

— Това също е излишно.

— Пустинята е огромна, Фин. Аз самият имам нужда от приятел в тази експедиция. — Протегна ръка през масата. — Мир?

Фин се поколеба за миг, после сви рамене. Ценеше независимостта, но беше изпитала на свой гръб истината, че понякога числеността е преимущество. Един приятел повече в непозната страна нямаше да навреди. Прие протегнатата ръка.

— Мир. — Отново се захвана със салатата, тъй като Хилтс почти беше привършил яденето си. — И така, кога ще се срещнем с нашия благодетел?

— Той вече е на мястото. Чакаме последното попълнение на групата и вдругиден ще ви закарам със самолета до Ал Куфра.

— Кой е загадъчният гост?

— Един французин на име Лавал. Специалист по коптски надписи от „Екол Библик“ в Ерусалим.

— Свещеник?