Выбрать главу

Напуснаха „Салах Салим“ при изхода за Ал Кадирая и намалиха скоростта, докато се придвижваха все по-навътре в сложната плетеница от пътища и алеи, в рушащия се вонящ некрополис. Миг по-късно Фин загуби всякаква ориентация сред морето от гробници и надгробни камъни.

Спряха. Пред тях се издигаше широка кръгла джамия от бял камък, в който бяха изсечени капковидни прозорци. От едната й страна, върху покрива на голяма гробница с дебели стени, бе построено нещо като барака от щайги и кашони, приличаща по-скоро на кокошарник, отколкото на жилище, годно за обитаване. Фин слезе от мотора и си свали каската. Изведнъж й запари на очите. Тук замърсяването на въздуха беше още по-осезаемо и по-непоносимо заради гъстия лепкав облак от сивкавобял прах, който веднага се полепи по носа и устата й. Хилтс бръкна в чантичката на кръста си и й подаде една хирургическа маска. Тя си я сложи с благодарност.

Хилтс извади втора за себе си.

— Да живееш в Кайро е равносилно да изпушваш по кутия и половина цигари на ден.

— „Кемъл“?

— Много смешно. Не сваляй маската. — Той закопча каската си за задния кош за багаж, после и тази на Фин.

Тълпа деца, все момчета, различни по ръст и възраст, ги наобиколи. Гледаха мълчаливо двамата американци.

— Какво искат? — попита Фин.

— Всичко, което имаш — отвърна Хилтс. — Просяци са.

Само че тези хлапета не бяха сбирщината от невинни дрипльовци с протегнати ръчички като по филмите. Това беше дива глутница от вълчета с черни очи, които ненавиждаха всеки, притежаващ нещо повече от тях, а това на практика означаваше всички останали. Едното, най-високото, носеше мърляво кепе, скъсани къси панталони и избеляла розова тениска с надпис „Аз съм късметлия“. Тънък слой сивкав прах бе полепнал по него, както по всичко наоколо. Бе мушнал едната си ръка дълбоко в джоба на късите гащи. В другата държеше камък с големината на юмрук.

— Шу исмак? — попита Хилтс и пристъпи напред.

— Бакир — отвърна момчето, премервайки тежестта на камъка.

— Чудно — промърмори Хилтс.

— Какво?

— Казва се Бакир. На арабски означава „разкъсвам“.

— В беда ли сме?

— Винаги мога да го оставя да те отвлече и да си плюя на петите.

— Питам сериозно! — настоя Фин.

— И аз отговарям сериозно — отвърна Хилтс, но се виждаше как се подсмихва под маската.

Той бръкна в джоба на джинсите си и подхвърли две монети на момчето, една подир друга. То улови и двете, но се наложи да хвърли камъка, за да ги хване. Хилтс му заговори на арабски и момчето кимна.

— Шукран — изрече Хилтс и се поклони едва забележимо. — Означава „благодаря“ — поясни за Фин. — Полезна думичка. Саадни също!

— Какво значи „садний“? — поинтересува се Фин, затруднена да я произнесе.

— Помощ!

Хилтс отвори торбата, закрепена напреки коша, и извади два еднакви, доста употребявани фотоапарата „Никон F3“. Наметна ги на рамо, хвана Фин за лакътя и я поведе далеч от тълпата момчета, които бяха наобиколили мотора.

— Ще оставиш мотора там? — не можеше да повярва Фин.

— Дадох му петдесет пиастра. Това са почти десет цента. Обещах му пет паунда, ако го наглежда, докато се върнем. Това е около долар. Повече отколкото ще изкара цял ден на улицата, освен ако не е сарик — джебчия, който тараши туристите.

— И му имаш доверие?

— Стреснах го здравата. Знае чий е моторът.

— Чий е?

— На една приятелка, тя търгува с мотори в Замалек — големия остров сред Нил, вижда се от балкона ти в хотела. Тя има шестима братя.

— Кои са братята й? — поинтересува се Фин, която вече се догаждаше накъде върви разговорът.

— Буколои — поясни Хилтс. — Бандити. Най-влиятелната банда престъпници в Кайро.

— Бандити. Звучи романтично.

— Зависи как ще го погледнеш. В Египет няма много голяма престъпност, ако не броим жертвите на катастрофи, но Кайро е главна спирка по пътя на хероина от Югоизточна Азия към Европа и Щатите. Оттук минава пътят на диамантите от Сиера Леоне към Антверпен. Нигерийците използват Кайро като основна перачница на пари. Пиратството на софтуер е почти седемдесет процента. За капак тук процъфтява индустрия за контрабанден износ на артефакти за милиард долара на година, да не говорим за петдесетте хиляди джебчии и стоте хиляди крадци на дребно.

— Значи нашият приятел Бакир знае кои са тези буколои?