Поуспокоен, че поне през следващите няколко секунди няма и той да стане жертва на огнено бедствие, Стоун насочи вниманието си към картината зад прозореца. Отвън всичко беше Terra Indigena – миля след миля охранявана от властите земя. Зачуди се дали бразилското правителство въобще е осведомено за тази мисия.
Съмняваше се.
Мярна стълб червеникав дим, издигащ се над разчистено петно от джунглата близо до брега на реката.
Неголяма наскоро построена малока 8 стърчеше в центъра на поляната, заобиколена от разчистени храсталаци и повалени дървета.
Приличаше му на белег, на изгорено от цигара сред девствената джунгла.
За пилота обаче поляната бе единствената вертолетна площадка на стотици мили наоколо. Той прелетя над нея, набра височина и завъртя стоманената птица в полукръг, за да огледа района и да предупреди хората долу, че се готви за кацане.
От записа на водените разговори се чуваше статичен шум и пукот, както и изплашен разговор между пилота и втория пилот.
След три секунди пилотът дръпна щурвала към себе си и спусна носа на "Сикорски" в стремително снижаване. Аномалията едва се различаваше на хоризонта. Но за един миг нещо друго се мярна сред върховете на дърветата – все още на няколко мили от тях.
Стоун успя да го зърне съвсем ясно и извика в микрофона:
– Чакай! Какво беше това? Сред дърветата?
Но вертолетът продължаваше да се снижава все по-бързо и да следва спиралата на загубата на височина.
– Тръгвай! Сега! – извика пилотът на Стоун и тупна втория пилот по рамото.
Вторият пилот се шмугна в кабината, наведе се над Стоун, пресегна се през него и безцеремонно плъзна вратата. Когато се дръпна назад, Стоун видя, че до земята все още има трийсетина метра. Отвън дърветата се превиваха под вихрите на въртолетните ротори и кабината се изпълни с горещ и влажен въздух.
Стоун завъртя глава и успя да хвърли последен изумен поглед на странната сцена в далечината.
След това "Сикорски" се шмугна под покривалото на гората и подскочи на земята, забивайки гуми в калната червеникава почва. Докато машината се успокояваше от вибрациите на сблъсъка, пилотът се премести отзад да помогне на втория пилот и двамата се заеха да освобождават багажа на Стоун от товарната мрежа. Не обръщаха внимание на американеца: крещяха си нещо на португалски, а роторите продължаваха да се въртят на празен ход.
Стоун все още не можеше да проумее какво бе видял.
В първия момент му бе заприличало на черна вълна, която се носи над короните на дърветата. Рояк тъмни силуети, подскачащи като пъстърви нагоре по течението на планински поток – прииждащ талаз под електрическизеленото покривало на листата.
– Сеньор! – извика Стоун над рева на двигателя. – Какво беше това? Дали не бяха…
Замлъкна, когато пилотът се извърна към него. Необузданият страх върху лицата на тези хора, които по-късно Стоун щеше да опише като "сурови мъже", накара дъха му да секне. И в този момент някаква симетричност сред гърчещите се очертания, които бе зърнал, намери позната ниша в ума му.
Двамата пилоти изхвърлиха навън тежкия куфар на Стоун. Той бързо събра разхвърляните документи, вдигна платнения си сак и се изправи. Спря за миг в отвора на вратата, очертан на червено-лилавото сияние на небето. После се обърна и заговори бавно, със свито гърло.
– Това бяха маймуни, нали? Прехвърляха се панически по клоните на дърветата. Стотици маймуни. Хиляди.
Пилотът не отговори, лицето му беше безизразно зад големите тъмни очила. Без никакво предупреждение вторият пилот улови Стоун за рамото и го изтика грубо през вратата. Той изхвърча навън и падна на колене в калта.
Преди да успее да се надигне вертолетът вече бе излетял.
СТЪПИЛ ЗДРАВО НА ЗЕМЯТА
Доктор Ниди Ведала беше ядосана. И нетърпелива. Замахна с ръка да прогони един досаден комар и в този момент чу бумтенето на приближаващия се въртолет. Веждите ѝ се сключиха озадачено. По набързо разчистената площадка пред нея бяха струпани изкаляни черни сандъци, всеки от тях съдържащ скъпо снаряжение, което трябваше да бъде проверено. Шумът и вибрациите от приближаващите ротори разгониха с крясъци птиците от дърветата и накараха един кайман на брега да цопне във водата.
Тя пренебрегна всичко това и си наложи да запази спокойствие и да продължи с огледа на сандъците. Джунглата не я плашеше. Почти нищо не я плашеше.
8
Дървена хижа, използвана за общинско жилище от индианците в тропическите гори на Южна Бразилия – Б.пр.