Ведала бе израснала като сираче в бордеите на Морарджи Нагар, Бомбай, като дете от далитската социална каста – наричани "недосегаеми", често преследвани и малтретирани. Въпреки постоянния глад още тогава тя гледаше на света с ясния поглед на естествения проницателен интелект. Беше още мършаво момиче с чорлави сплъстени коси, но не се съмняваше, че един ден ще се измъкне от тесните сокаци, вонящите обществени тоалетни и противните миазми на отровената река Мити.
На първия общонационален изпит по грамотност Ниди бе показала най-висок резултат сред близо петнайсет милиона начални ученици в Индия. Започнала от нищото, тя не без мъчителни усилия бе стигнала до мястото си в този екип от изтъкнати учени, на мисия от жизненоважно значение.
Като водач на мисията и един от основателите на новото поколение на проекта "Горски пожар", Ведала бе отведена право от лабораторията ѝ в Масачузетския технологичен институт от въоръжена охрана, откарана за час до авиобазата "Ханском" и качена на борда на лишения от каквито и да било удобства военнотранспортен "Херкулес С-130". Бяха конфискували мобилния ѝ телефон и лаптопа, заедно с личните ѝ документи. Самолетът я бе очаквал на пистата, все още оборудван за пренасяне на бронирани машини и само с няколко реда тесни седалки.
Нищо от това не я бе учудило дори за миг.
Ведала бе дребна женица с дяволито личице и момичешка прическа. Често се мръщеше, когато се замисляше, и без да иска, с жеста си и сбърчените вежди плашеше околните. Макар и дребна на ръст, тя излъчваше присъствие и охраната доста бързо прецени, че ще е по-добре да се премести в кабината на пилотите. През следващите дванайсет часа Ведала остана сама в металния търбух на самолета, като придрямваше от време на време, но най-вече четеше дебелата червена папка с документи под ярката светлина на стенния плафон.
Още от първия миг си бе дала сметка, че само една заплаха е в състояние да оправдае подобно ниво на експедитивност – ставаше дума за глобална криза с възможност да засегне съществуването на човешката цивилизация. Истински сценарий за края на света.
И Ведала бе готова да го посрещне.
В края на краищата това бе онзи миг, на който бе посветила цялата си кариера. Тя бе специалист по материалознание с тясна специалност наноструктура и беше прекарала обществения си живот в стремителен възход в редовете на академиците.
Неуморният ѝ труд в сферата на новите материали бе придал свеж тласък в развитието на квантовата механика. Сред множеството открития, направени в нейната лаборатория, бяха непознати досега вещества, които можеха да поглъщат електромагнитната енергия до степен на възприеман от ретината непрогледен мрак, да позволяват на светлината във видимия спектър да се измества към мъгливото покривало на невидимостта, а също и да придават на някоя повърхност идеална гладкост с почти нулево триене, така че да не може да прилепне нито една вискозна течност 9.
Ала истинската кариера на Ведала бе останала встрани от погледа на обществото.
На много ранен етап от своето израстване с нея се бе свързал един генерал-майор от американските ВВС, амбициозният бивш пилот Ранд Л. Стърн, който тогава вече преподаваше теоретична математика във Военната академия "Уест Пойнт".
По онова време Ведала още не знаеше, че академици и военни могат да се смесват. Ала не беше лесно да се отърве от упорития генерал. Той ѝ каза, че се нуждае от съветите ѝ за един проект с историческо значение и че всичко, което се иска от нея, е да подпише предложения ѝ договор. Спомена, че вече е минала през необходимите проверки за интелигентност, осъществени от хората от неговия екип.
При тези думи Ведала само примигна.
Нямаше представа, че е била под наблюдение. Започна да се чуди доколко специфични са били кръстословиците в "Ню Йорк Таймс" през последните няколко седмици и дали е било случайно, че студентите ѝ бяха започнали да ѝ носят все по-сложни задачи, за чието решаване търсеха нейната помощ.
Каквото и да бе, Ведала никога не се бе проваляла на тест.
След като потвърди, че ще спазва необходимата поверителност, тя изслуша внимателно всички подробности за инцидента в Пидмънт, Аризона. Още докато Стърн приключваше, тя вече беше съвсем наясно каква точно ще е ролята ѝ.
Приет отпърво за микроорганизъм, щамът "Андромеда", изглежда, имаше повече общо с новите насоки в съвременната наука – нанотехнология, проучване на машини с размери по-малки от сто нанометра.
9
Този патент щеше да се окаже много ефикасен при покриване вътрешността на шишетата за кетчуп, решавайки един дребен, но широко разпространен проблем – Б.а.