А човешкият им инстинкт бе да го използват.
Аномалията бе променила живота на тези хора, подтиквани от любопитство и стремеж за самоусъвършенстване, също както бе станало и с жителите на Пидмънт, Аризона, които след като видели космическа сонда да пада от небето, решили да я отворят, за да видят какво има вътре. Грешката, довела до смъртта на тези хора в джунглата, бе човешка грешка, правена и преди и която щеше да бъде направена отново в близко бъдеще от други хора, които се смятат за далеч по-цивилизовани.
В сърцето на тази притихнала джунгла четири от най-ярките умове на планетата се готвеха да се изправят срещу най-голямата заплаха в човешката история. Екипът на "Горски пожар" бе въоръжен с познания, натрупани през двете хиляди години на неспирен научен прогрес, те носеха в раниците си истински свръхмодерни миниатюрни лаборатории, а умовете им пребиваваха в комфортната среда на абсолютната вяра в превъзходството на техните познания. До съвсем скоро четиримата си бяха въобразявали, че са безкрайно по-напреднали и по-добре подготвени от "дивите индианци" на дъждовната гора.
Но сега си даваха сметка, че са се мамели.
Откъснати от останалия свят, без водачи и познания как да оцелеят в джунглата, учените осъзнаваха, че са изправени пред опасността да изгубят живота си.
Джеймс Стоун първи намери сили да заговори.
– Трябва на всяка цена да се свържем с командването – каза той. – Не можем да разчитаме на моя ретранслиращ дрон, а наоколо няма открити места. Не виждам друг избор освен…
– Да. Да се върнем към мисията. Ще се насочим към откритата площ край аномалията, за да установим спътникова връзка. – В гласа на Ведала отново прозвучаха командни нотки. – Това е единствената ни надежда. Стърн може да ни прати подкрепление, или да ни евакуира.
На лицето на Пенг У се четеше съмнение. Тя стоеше неподвижно, пъхнала ръце в джобовете си, сякаш стискаше нещо там. Тъкмо понечи да заговори, може би дори да признае пред другите какво е намерила, когато бе прекъсната от нещо странно.
– Спрете – каза Одиамбо. – Моля, не мърдайте и не създавайте паника.
– Какво има, Харолд? – попита Ведала и на лицето ѝ се изписа загриженост.
Възрастният кениец кимна към гората.
– Имаме посетител.
Останалите се извърнаха като един и веднага забелязаха малкото червено лице. Някъде по средата на едно наклонено дърво две очи ги наблюдаваха между листата. Лицето беше на дете – момче. Скулите му бяха изрисувани с червена урукумна боя, ала през тях се виждаха лъкатушещите бразди на търколили се сълзи.
Заедно с учените от "Горски пожар" това бе петият оцелял.
ПОСЛЕДСТВИЯТА
На хиляди мили на запад, край бреговете на Перу, все още бе позиционирана една военноморска тактическа група. На площадката на самолетоносача "Карл Винсън" стоеше в постоянна бойна готовност ескадрила от четири изтребителя Ф/А-18 Е "Супър Хорнет". Късно през нощта два транспортни самолета V-22 "Оспри" без маркировка бяха докарали прикачени под крилата си мистериозни заоблени отпред контейнери. Разтоварването на транспортните самолети бе извършено от група мълчаливи мъже без отличителни белези за принадлежност към армията.
Само на новодошлите бе разрешено да се занимават с монтажа на оръжейните установки.
Последният факт несъмнено подразни редовния екипаж на самолетоносача. Ветераните оръжейници бяха неизменна част от елитната бойна ескадрила и живееха с чувство за собственост не само към самолетите си, но и към пилотите. Но заповедите са си заповеди. И така недоволните мъже и жени, облечени с червени ризи, трябваше да останат в подножието на командния мостик, да мърморят и да пушат настървено, докато мистериозните натрапници им вършеха работата 12.
Контейнерите, чиято форма наподобяваше куршум, бяха оборудвани така, че да могат да се прикачват за подкрилните оръжейни инсталации. Съвсем скоро на оръжейните пилони на всеки от изтребителите бяха монтирани по четири контейнера. Заедно с ускорителите общото тегло на контейнерите доближаваше 2720 килограма – пречистен втечнен инхибитор на "Андромеда" на целулозна основа. Съществуването на това – все още в стадий на разработване – вещество бе строго засекретено, както и разполагането му в специални контейнери.
Специалният екип остана до края на деня да охранява на смени самолетите. С огледалните си пилотски очила и кръстосани на гърдите ръце хората от екипа изглеждаха като субекти, неспособни на човешко общуване. Междувременно докладът за приключилия етап от операцията бе предаден в командния център.
12
Колкото и да е изненадващо, пушенето на американските военноморски съдове все още е разрешено и вероятно ще продължава да е така заради един федерален закон, който разпорежда всички флотски кораби да продават цигари и тютюневи изделия – резултат от интензивното лобиране на тютюневата индустрия през 90-те. Вероятно за забраната на пушенето на американските военноморски кораби ще е нужен указ, издаден от Конгреса. – Б.а.