– И така – поде Ведала. – Искам да се движим в индианска нишка. Ще напредваме бавно. Ако видите нещо, казвате го веднага. "Канарчетата" на Стоун ще са най-отпред, така че ще разполагаме с карта. Бавно и постепенно. Без изненади.
Реката ромолеше тихо зад Ведала. Тя продължи:
– Не забравяйте, че има някой, който не иска да сме тук. Което е и причината да се заемем с изучаването на вътрешността.
– Пускам "канарчетата" – предупреди Стоун и махна на дроновете, които влязоха един след друг в тунела. Обърна се към гората и добави: – Ще ми трябва само минутка.
Стоун кимна на Тупа, който клечеше там, подпрял тръбата на коленете си. Момчето не се бе отделяло от него, откакто се срещнаха, и сега нещастието му беше очевидно. Но всички се бяха съгласили, че ще е най-безопасно за хлапето да чака отвън завръщането им.
Стоун го доближи и му заговори усмихнато и успокоително. Когато го помоли да остане, очите на Тупа се напълниха със сълзи.
Ведала не можеше да потисне тъжната си усмивка.
Харолд Одиамбо пристъпи към входа и надзърна вътре. За един ксенобиолог това бе като реализация на детска мечта. В черния тунел вече блещукаха мигащите светлинки на дроновете, като светулки в тъмен кладенец.
Изправена зад него, Пенг се мъчеше да не се поддава на паниката. Беше се научила да диша дълбоко и равномерно веднага щом почувства началото на нервен пристъп.
Одиамбо, изглежда, се сети какво става и ѝ заговори със спокоен глас, без следа от осъдителност:
– Каквото и да ни чака там, майор У… нямаме причини да смятаме, че е враждебно настроено. Теоретически цялата тази структура може да се окаже само уголемен вариант на един микроорганизъм, който не знае, че съществуваме. Това е природен феномен. Нещо древно, може би от друга звездна система… попаднало тук по волята на случая.
– Няма как да го знаем – отвърна Пенг. – Не и със сигурност.
– Да, няма. Но досега не сме откривали "Андромеда" извън нашата атмосфера. Щамът е уникален за планетата, може би необяснима случайност на еволюцията… освен ако не ви е известно нещо повече?
Очите им се срещнаха и Пенг едва не отговори на въпроса, но се сепна.
– Доктор Одиамбо, за споделянето на важна информация е необходимо взаимно доверие. Боя се, че не разполагаме с такова.
Одиамбо забеляза, че хладният ѝ поглед е втренчен над рамото му. Ниди Ведала стоеше наблизо и слушаше разговора им. Изглеждаше напрегната, с преценяващо изражение. Когато заговори, гласът ѝ бе рязък.
– Ако знаете нещо, което може да изложи на опасност моята група, сега е моментът да го споделите.
– Аз… – почна Пенг, но отново стисна устни. – Нищо не зная.
Одиамбо се намръщи. Стори му се, че е станал свидетел на пропусната възможност. За съжаление това беше шанс, който нямаше да се повтори.
– Но ако питате за мнението ми – продължи Пенг, – мисля, че трябва да се вслушаме в съвета на доктор Клайн. Тя познава най-добре особеностите на микроорганизма. И едва ли без причина ни предупреди да не продължаваме.
– Предупреждението ѝ не е подкрепено от никакви аргументи – посочи Ведала. – А на преценката ѝ не може да се вярва по очевидни причини. Кое ви кара да се боите?
В отговор Пенг У каза нещо много странно.
– Аз… сигурно е просто интуиция.
Ведала едва се сдържа да не трепне. Реакцията ѝ бе както на повечето учени, чули подобна дума – незабавно отхвърляне на решение, взето въз основа на чувства и непотвърдено от неопровержими доказателства 15.
Тя се постара да подбере думите си внимателно. Всички знаеха, че реещите се "канарчета" записват всички разговори.
– Майор У, чака ни много работа. Трябва да навлезем в аномалията и да я изучим отвътре. Такива са заповедите. Ако не желаете да ги изпълнявате, това е ваше право, но сигурно си давате сметка за възможните последствия.
Пръстите на Пенг неволно стиснаха по-силно дръжката на мачетето. При всеки удар на сърцето ѝ ръката ѝ потрепваше. Очевидно изпитваше силна възбуда, състояние, известно в психологията като "бий се или бягай".
– Нека поясня – продължи Ведала и пристъпи към нея. – Тъй като сте на военна служба, най-вероятно ще бъдете уволнена. После, като цивилна, ще бъдете съдена. С кариерата ви ще бъде приключено. Със сигурност ще прекарате известно време в затвора, макар че не съм запозната с правосъдната система на Китайската армия. Сигурна съм обаче, че там не гледат с добро око на страхливците.
15
Наскорошни изследвания на интуицията в Орегонския медицински институт показват силното влияние на подсъзнателните познания върху вземането на решения, както е описано в проучванията под ръководството на д-р Ана Лош, публикувани като "Оценка на интуицията: Разкриване на въздействието на лошите предчувствия". Социална патология 13, брой 7 (2016):117-21 – Б.а.