Выбрать главу

Стоун се наведе и заоглежда един обгорял отломък. Държеше маската си плътно долепена до носа и устата. Взривът бе изкопал дълбок до кръста ров в пода. Долу се виждаха разкъсаните останки на турбината – обгорена цилиндрична рамка с размер на хладилник, все още частично запазена. Под нея се чуваше клокоченето на реката.

Стоун се изправи, огледа стените за кабели и жици и каза:

–  Има един проблем. Електричеството, генерирано в тези турбини, е безполезно, ако не може да бъде отвеждано. А тази инсталация тук е от малките. Съвсем оправдано, ако трябва да бъде спусната по въздуха. Но без големи трансформатори хидроенергията ще отслабне преди да стигне където и да било.

–  Освен ако не трябва да стига надалеч – добави Одиамбо и посочи със светещата си показалка едно място в кратера, където от разбитата турбина стърчаха овъглени жици. Плътният сноп изчезваше право в земята.

В другия край на помещението Пенг държеше някакъв документ. Покрит със сажди, почернял, с обгорени краища. Лицето ѝ беше безизразно.

–  Какво намери, Пенг? – попита Ведала.

Пенг повдигна листа.

GLUCKWUNSCH ZU EINER GUT-

–  На немски е – каза тя с глас, разтреперан от страх. – Поздравления за добре свършената работа… Това са само монтажници 17. И са празнували.

Одиамбо се обърна към Стоун и каза разтревожено:

–  Което означава, че станцията е завършена. Но къде отива енергията?

–  Не зная – отвърна Стоун. – Картата, която изрисуваха дроновете, завършва в това помещение. Устройството му е съвсем опростено, като на всичко тук. Голяма зала и тунел, прокопан през аномалията. Няма дори врати.

–  Няма смисъл да се поставят врати на растяща структура – обясни Одиамбо. – Тук има много малко неща, които не са с органичен произход. Но станцията трябва да има някакво предназначение. Енергията отива някъде. Вземи, приятелю, това е компас.

Стоун се пресегна.

Високият възрастен мъж се доближи до една от турбините. Почти опря прибора в земята и започна да го мести напред-назад. Очите му не се откъсваха от стрелката на компаса.

Спря веднага щом тя трепна.

Като крачеше внимателно из помещението, Одиамбо използва връзката между течение и магнетизъм, за да открие скритата линия на електрическия поток. Като наблюдаваше посоката, в която се местеше стрелката на компаса, той определи електрическия поток и проследи кабела през залата.

–  Електричеството отива нататък – каза той. – Ако се съди по данните от дроновете, ние се намираме на около километър дълбочина. Далече под водното равнище. Ти спомена, че трансформаторът е в състояние да прехвърля електрическа енергия само на кратко разстояние. Значи, ако продължим в тази посока, ще се озовем…

–  Точно под езерото – довърши Стоун. – В което няма никаква логика.

Одиамбо все така невъзмутимо следваше невидимата линия. Тя го отведе при глуха стена. Той спря и се огледа намръщено.

–  Не разбирам – призна, изправен под ярката светлина на "канарчетата". – Токът тече в тази посока. Би трябвало да има някаква тръба, или поне малко сервизно помещение.

Стоун провери още веднъж окачения на шията му монитор. После махна с пръст и накара "канарчетата" да изключат камерите си и да задействат отново лазерните далекомери. Помещението се изпълни с невидими потоци от прецизно оразмерени лъчи, излъчвани от въртящи се огледала в корпусите на летящите машинки.

Мониторът изрисува стената и повърхността на пода с максимални подробности. Сред различните очертания Стоун забеляза и това на Харолд Одиамбо. И под краката на неговия силует се виждаше познатият шестоъгълник.

–  Харолд, погледни си в краката.

Силуетът на екрана сведе глава.

–  Виждам нещо… чакай, това е отпечатък. Но такива има навсякъде.

Стоун свали монитора към гърдите си и екранчето потъмня. Вече стоеше до Одиамбо. Беше разпознал двете едва забележими бразди, които можеха да се видят само при картина с максимална резолюция. За щастие веднага позна какво са.

Панти.

ДА СЕ БИЯТ ИЛИ ДА БЯГАТ

–  Казах ти – възкликна Одиамбо. – Тези електрически кабели трябва да водят нанякъде. Иначе каква полза от бента?

вернуться

17

По-късни разследвания установяват, че монтажниците са наети от независима водноелектрическа немска фирма, намираща се в Мексико Сити, известна с опита си да строи съоръжения на отдалечени места. Фирмата не е подавала съобщение за изчезнали работници. – Б.а.