Клайн бе изучила всички характеристики на микроорганизма. Знаеше, че може да съществува в космически вакуум, като не само вирее хилядолетия наред, но и се самовъзпроизвежда без остатъчни продукти. Че не притежава аминокиселини, тоест протеини, нито ензими или които и да било от "строителните тухли на живота" и се помещава в небиологична, кристална клетъчна структура.
Всичко това доведе Клайн до заключение.
Щамът "Андромеда" не е микроорганизъм. Той всъщност дори не е жив. Извънземната микрочастица представлява много сложен механизъм.
Клайн предположи, че ЩА-1 е именно тази сонда, създадена да лети между звездите и после да произвежда свои копия и да чака. И през последните няколкостотин хиляди години щамът бе правил точно това. Чакането бе приключило на 8 февруари 1967 в една неголяма къща в покрайнините на Пидмънт, Аризона. Този ден местният доктор Алън Бенедикт взел глупавото решение да разбие падналия в града спътник "Скууп VII".
Щамът "Андромеда" бе чакал да се срещне с живот.
След заразяването на живи организми ЩА-1 бе стартирал мутация, довела до появата на пластифага ЩА-2, който избягал от дълбините на "Горски пожар" и попаднал в атмосферата, разтваряйки пластмасовите изолатори, необходими да се достигне ниска околоземна орбита.
Щамът бе открил живот, а след това се бе превърнал в скрита бариера.
Вероятно точно това заключение би могло да обясни мотивите за действията на Клайн. В лицето на "Андромеда" тя бе видяла поредната несправедлива пречка в един живот, изпълнен с пречки. Беше сметнала, че микроорганизмът е създаден с враждебни намерения – да открива живот и сетне да му пречи да достигне планетарна орбита. Той беше стена, възпрепятстваща човешката цивилизация от заемането на полагащото ѝ се място сред звездите.
Клайн бе възприела това като лична обида.
Беше се зачудила колко ли още други цивилизации са попаднали в този капан. В своите заключения бе открила и обяснение за Парадокса на Ферми, който задал въпроса – след като в галактиката има милиарди подобни на Земята планети къде са всички?
Заложници на "Андромеда" в собствените си светове, предположи тя.
Първият контакт на човечеството с извънземен разум не се бе оказал приятелски. По-скоро наподобяваше обявяване на война.
И сега Софи Клайн се готвеше за контраатака. Беше изучила противника си по време на пребиваването си в лабораторията на "Горски пожар" и бе определила съвсем точно как да го накара да се възпроизвежда в нови конфигурации. Планът ѝ беше да използва щама срещу самия него, да разруши веднъж завинаги преградата, която бе поставил пред човешката експанзия в космоса.
Бе прехвърлила своята дистанционна манипулаторна станция в многоцелевия модул "Леонардо" и бе затворила люка. Ръцете ѝ бяха напъхани в телеоператорните ръкавици, а на челото ѝ бе поставен плътно прилепнал дисплей, улесняващ умствения контрол над хуманоидния робот РЗА4. Мозъчно-компютърната програма на станцията ѝ позволяваше да изпраща команди със скоростта на мисълта.
Защитните механизми, определящи правилата за управление на биолабораторния модул при населена космическа станция изискваха извънредни обстоятелства за преодоляване на контролните структури от ниско и високо ниво – тоест съществуваше безпрецедентно равнище против дублиращ контрол.
В 17:24:11 КУВ от вътрешността на лабораторния модул бе подаден сигнал за пробив в биозащитата. Подобно на падащи плочки на домино всяка подсистема на МКС, включително комуникации, реактивни двигатели и животоподдържане, преотстъпиха своя контрол. Ето с каква лекота Софи Клайн получи пълна власт над Международната космическа станция.
Според стандартната процедура за действие при извънредни ситуации другите двама членове на екипажа побързаха да се прехвърлят в сервизен модул "Звезда". Основополагащ камък при първоначалното изграждане на станцията, той разполагаше с автономно поддържане на всички важни функции и беше оборудван с руска и американска компютърни системи. Корабът "Союз", предназначен за връщане на екипажа на Земята, бе скачен със задния порт на модула 19.
Клайн вече се бе погрижила да блокира всички изходящи радиосигнали, да прекъсне връзката с наземния център за управление и да изключи бордовия безжичен интернет. Веднага след това изключи Общия скачващ механизъм (ОСМ) в отсек "Юнити", осъществяващ връзката с модулите "Заря" и "Звезда", като по такъв начин изолира другите двама астронавти. Накрая превключи всички животоподдържащи системи на аварийно захранване и прекъсна вътрешното осветление, за да пести енергия.
19
Опасно решение, тъй като наземният екип от експерти по правило отговаря за наблюдение и управление на почти всички ежедневни процедури и операции на МКС. В действителност МКС може да оперира перфектно дори при нулев екипаж и неведнъж е било отбелязвано, че при по-малък брой астронавти станцията е по-чиста. – Б.а.