Резултатът за момента бе, че докато приключваше с последните си експерименти Клайн – за първи път, откакто се намираше на борда на МКС, се радваше на ясна мисъл и бодър дух. На видеозаписа бузите ѝ са порозовели и очите ѝ блестят и гледат живо. Тя се усмихва, докато свива пръсти във влажните от пот манипулаторни ръкавици, осъществяващи дистанционен контрол над РЗА4.
Извън капсулата на лабораторния модул на "Горски пожар" облицованите с мека тъкан ръце на РЗА4 се намираха в постоянно движение. Подробностите за това, което последва, са строго засекретени, но все пак разполагаме с частично възстановен запис от експеримента.
Действията на робота се осъществяваха в специално изработен биологичен изолатор, предназначен да ограничи до минимум опасността от разпространение на заразни агенти. Стерилният робот не се нуждаеше от ръкавици, още по-малко от обемистия костюм и шлема, които носеха учените. Въздухът в лабораторията беше заменен от нереактивна смес от азот и аргон.
Устройството, където се осъществяваше експериментът, бе по същество стъклен кувьоз, вграден в една от стените, ярко осветен и достатъчно просторен, за да може ръцете на робота да се движат свободно. Вътре в кувьоза имаше отрицателно налягане, изсмукващо въздуха през един ХЕПА 20 филтър, за да попречи на микроорганизмите да напуснат изолираната кутия и да замърсят другите полета за провеждане на експерименти в условия на микрогравитация.
Монтираните над всеки кувьоз камери записваха подробно и последователно етапите на експеримента. Докато проучваха от този момент назад във времето натрупаните записи, разследващите откриха липсващ запис, датиращ отпреди няколко години – доказателство, че Клайн е провеждала (и прикривала) продължителна серия непозволени опити. В края на краищата се оказа, че липсват записи за над сто часа експериментална дейност, повечето от които с продължителност около петнайсет минути.
С помощта на увеличителните камери, вградени в зрителната му система, РЗА4 концентрира наблюденията си върху един образец от ЩА-3, намиращ се под плоско предметно стъкло. Материалът бе изработен от самата Клайн чрез видоизменянето на съществуващите проби, открити преди пет десетилетия. Микроскопичните шестостенни частици бяха подредени в линия. Като бе нагласила мащаба на движение на манипулаторната ръка на 1:50000 – приблизително един микрометър на всеки пет сантиметра, – Клайн бе използвала своя уникален мисловен интерфейс, за да изиграе с нетрепващите ръце на РЗА4 един сложен балет, който би накарал всеки зрител да затаи дъх.
Във формата на машина цялата човешка уязвимост на Клайн изчезваше напълно – сега тя се подвизаваше в царството на перфектния научен експеримент. Човешките ръце не биха могли да боравят с предмети от такива мащаби, нито с подобна грациозност. С уверени сграбчвания и протягания на механичните си ефектори тя напръска редицата микрочастици на "Андромеда" с катализиращо вещество. Само след секунди покри същата зона с растителен пласт от течен въглероден двуокис.
Реакцията беше бърза и изумителна.
Всяка частица на ЩА-3 стартира своя версия на "митозата", която бяха наблюдавали в много по-големи мащаби при аномалията. Микрочастиците започнаха да танцуват и да подскачат под предметното стъкло. Пред погледа на Клайн тънката линия се разрасна в две направления и скоро придоби очертанията на пощенска марка.
Бързо – в действителност много над ограниченията на човешките способности – Клайн добави растежно-потискащ реагент на върха и двете страни на разширяващите се частици, подрязвайки ненаситния им апетит. Въпреки това част от микроорганизмите в тези зони започнаха да консумират дори повърхността на предметното стъкло. На места керамичното му покритие се превърна в сивкава пепелоподобна субстанция.
РЗА4 действаше бързо като избягваше всякакъв контакт с каскадно множащите се микрочастици. Покритите му със специална тъкан пръсти бяха напръскани с инхибиторния аерозол, разработен от Ведала, използван в случая, за да се избегне каквото и да било взаимодействие с щама "Андромеда". Започна да се оформя нова структура, този път на макрониво – имаше форма на лента, широка колкото лист хартия и по-тънка от човешки косъм. Тя се разрастваше само от долния край, като постоянно удължаващ се шлейф.
Съвсем скоро лентата се разпростря отвъд пределите на предметното стъкло. Роботът измъкна с бързо движение ръка от кувьоза и потропа по външната стена със свити пръсти. При второто потропване капакът се разпадна на стъклени парчета, които се зареяха в микрогравитацията (по обясними причини на станцията не се използваха полимерни материали).