Въпреки това оцеляването на литовския е забележителна Той остава местен селски диалект през всичките дълга векове на Великото Литовско княжество и никога не е бил ю-ползвш като език та високата култура шпт на правителствата Литовските закони, налиса-I ни на гаж’ шит “русенски”, баш преведени та латински (1530) в на полски (1531), но вей на литовски. Започвайки с Катемтзиса (154?) на М. Мазвцдас обаче, литовският се излапвал за религиозни цели. През XIX век руските образователни дейци се опитали да го печатат та кирилица. Но полските епископи па Внлно (Вилнюс) се противопоставили успешно на гази план, подкрепяйки литовското начално образование на римската азбука, и таи ш-мттирадн дълбоката привързаност та литовтште към католицизма. Напълно подходящо е за всеки начеващ лишгвист да си пречупи езика с един библейски техсп
Ir »ingjfias
Наперат:
“№ÄjaWtes!!
АрзгаВшш jjmmaas «ilMii
fons шнШб
watems Йшшгяшк. (Душ 2:1©)) 3
illlßismim. № в (пргащгса т тртйошодтшмот® щрмшчетте ншшгапг имперода лш № му тгащрямит да жяш инърш Атима ((3S6)).. SS 1ГОШЕШ5 IUI IPlMIMI ((4(11©)).. ЦрпЦЦЦ та uipww® за m®8® wa Ащрш ©е wpns в отеаза нга Ммптериша да лшвшпп ма еетю-тпйпг® да се зашшг в Ищршкуи. Опвд тша тай създали типам да ш заведе з ™ршш.№ смъртта щ три Шздшщ дещ@щ до щр едр® пряка im тоюшшпа. Ншпадниш ю
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
251
Аларих, Атаулф, се оженил за пленената доведена сестра на император Хонорий, докато неговият брат Вапиа дал отдих на вестготите, заселвайки ги в Аквитания. Вестготската държава в Толоза (Тулуза) просъществувала кратко. Но тя осигурила трамплина, от който, някъде след 507 г., вестготите тръгнали, за да създадат най-трайно-то си наследство в Испания.
Яростните атаки на вестготите отворили пространство за още три големи нашествия. Когато легионите от Галия били изтеглени, за да защитят Константинопол от Аларих, гарнизонът на Рейн отслабнал опасно. Някъде около 400 г. бургундците използвали възможността да се придвижат в района на сливането на Рейн и Майн. Тридесет години по-късно те били предизвикани от римския генерал Аеций, чиито хун-ски помощници ги отблъснали. Но през 443 г. те се върнали, за да се заселят постоянно в околностите на Лион. От тогава Бургундското кралство се развило в долините на Рона и Сона, контролирайки главните алпийски проходи, [мвецшс]
На Коледа 406 г. голяма орда варвари прекосила замръзналия Рейн край Кобленц. Вандали, суеби и алани се изсипали в Галия. Вандалите поели по обиколния маршрут, по първоначалната посока на Аларих, към Африка. Те прекосили Пиренеите през 409 г., Гибралтарския проток през 429 г. и стигнали до Картаген през 439 г. Трябвали им 33 години, за да изминат 2500-те мили от Рейн. От своята картагенска база те тръгнали по море, завладявайки Балеарските острови и Сардиния. През 455 г. под ръководството на Генсерих те повторили действията на Аларих и плячкосали Рим. Вандалската държава в Африка останала главна сила до възстановяването на имперската власт през следващия век. В Испания вандалите останали заедно със своите първоначални съюзници - суебите и аланите. Суебите създали държава в далечния северозапад, в Галиция; западните алани тръгнали към долината на Тахо.
В Британия заминаването на легионите през 410 г. дава сигнал за яростна атака от страна на морските разбойници. В продължение на повече от век римските губернатори трябвало да удържат крепостите на “Саксонския бряг”. Сега романо-бри-танците били оставени да се справят сами. Възможно е някои римски войски да са се завърнали за едно-две десетилетия след 418 г.; но през 446 г. към Етий била отправена напразна молба за помощ. Скоро след това всички редовни контакти между Британия и Империята били скъсани. След това англосаксонските дълги кораби докарали не само разбойници, но и наемници, и колонисти. През 457 г. Кент капитулирал пред ютите на Хенгест, племе, което си проправило път от “Ютландия” в Дания през фризия. Англите, които оставили следи за по-ранното си присъствие в района на “Англен” в Шлезвиг, превзели източните британски брегове. Те влезли по море в Хъмбър, създавайки общности, които положили основата на голямата държава Мер-сия, означаващо “Граница”. Саксите под ръководството на Аеле най-напред слезли на южния бряг, полагайки основата на държавата на южните сакси (Съсекс). Други -средните сакси (Мидълсекс) и източните сакси (Есекс) - се придвижили нагоре по долината на Темза.