Покрай тия дребнави разправии, ежби и злоби всички като че ли са забравили истинското си призвание и главните свои задачи.
Тия ежби парализират литературния живот; и нерадостната картина, която се представлява на младите таланти, на истинските таланти, отчайва ги и убива у тях куража за работа.
За очистване на закадения литературен хоризонт тия злоби и дребнави ежби и тия празни интриги трябва да се превърнат в идейни и благородни борби и писателският труд и човешката личност да се ценят повече.
[Излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 22, 4 юни 1921, с. 1.]