Вратата се отвори и на прага се появи характерната фигура на г-н Харботъл.
— Добро утро — поздрави възрастният адвокат.
— Добро утро, сър — отвърна Алекс, стана и изчака Харботъл да се настани в стола си. Замълча за момент с надеждата да чуе предложение да се обръщат един към друг на малко име, но такова не беше направено.
— Позволете първо да ви благодаря за отличния ви съвет от вчера — каза Алекс. — Той ми позволи да остана на метър пред Акройд и Джардин, но само метър, защото току-що научих, че Фаулър е свикал извънредно заседание на борда за следващия понеделник.
— Нима? — каза Харботъл и нагласи очилата си. — В такъв случай подозирам, че възнамеряват да се опитат да ви свалят от поста ви. И не биха свикали заседание, ако не са сигурни, че имат мнозинство в борда.
— Ако имат, мога ли да направя нещо?
— Няма как да знам отговора на този въпрос, докато не проуча още веднъж правилника на банката.
— Още веднъж?
— Да, защото може вече да съм попаднал на нещо, което би ви помогнало.
Алекс се отпусна в креслото си — знаеше, че Харботъл няма да бърза с обясненията си.
— Докато вие се запознавахте с протоколите от заседанията на борда и годишните отчети, аз се потопих в правилника на компанията — невероятно вечерно четиво, между другото — и мисля, че попаднах на нещо, което може да представлява интерес за вас. — Той извади папка от чантата си.
— Параграф 336, предполагам.
Харботъл си позволи да се усмихне едва-едва.
— Всъщност не — каза и отвори папката. — Член девети, точка втора. Позволете да ви осветля, председателю. — И зачете откъса, който беше подчертал. — «Никой служител или директор на компанията не може да получава възнаграждение по-голямо от това на председателя.»
Мислите на Алекс запрепускаха, но бързо стана ясно, че Харботъл е работил и през малките часове на нощта.
— Акройд си е определил скандална заплата от половин милион долара годишно като главен изпълнителен директор и освен това е раздул заплатите на приближените си, като по този начин си е гарантирал мнозинство в борда.
— Значи ако си определя по-реалистична заплата, да кажем…
— Шейсет хиляди долара годишно — предложи Харботъл, — като в същото време наредите всички бъдещи разходи да бъдат одобрявани от вас, подозирам, че и тримата ще подадат доста бързо оставките си.
— Но само при условие че оцелея на поста си.
— Да — каза Харботъл. — И трябва да ви кажа, че след това може и да не сте толкова сигурен, че искате да останете на поста. — Алекс отново се облегна назад. — Поискахте да посетя председателя на Банковата комисия, което и направих вчера следобед. Не бих казал, че беше в особено настроение да дава[21]. Всъщност, след като се запозна с последния баланс, той съвсем ясно даде да се разбере, че цялата колекция Лоуъл трябва да бъде оценена от утвърден дилър и прибрана в хранилището на банката, за да се смята като неин актив. Каза, че ще ви даде двайсет и осем дни да изпълните това и трябва да му съобщя лично, ако не успеете.
Алекс въздъхна дълбоко.
— Нещо друго?
— Боя се, че да. Той каза също, че господин Лоуъл е нямал право да ви оставя своите петдесет процента от акциите на банката, както и петдесетте процента от «Елена Пица», и настоя тези дялове също да бъдат вписани като активи на банката. Освен това намекна, че няма да е зле да включите и вашите петдесет процента от «Елена», за да докажете, че наистина вземате делата на банката присърце. Добави обаче, че не сте длъжен да го правите.
— Колко щедро от негова страна — рече Алекс. — Има ли нещо в раздела за похвалите?
— Да. Записах си точните му думи. — Харботъл прелисти страница на жълтия си бележник. — «Убеден съм, че всеки, който е успял да избяга от КГБ в контейнер само с шест бутилки водка за из път и след това е бил награден със «Сребърна звезда», ще успее да се справи със сегашните проблеми на банката.»
— Откъде знае за това? — попита Алекс.
— Очевидно не сте имали време да прочетете днешния «Бостън Глоуб». Поместили са бляскав материал за вас в бизнес раздела, в който ви изкарват като комбинация между Ейбрахам Линкълн и Джеймс Бонд.
Алекс се разсмя за първи път за деня.
— Но трябва да ви предупредя. Акройд е безскрупулен и находчив също като Блофелд и изобщо не бих се изненадал, ако храни котката си с живи златни рибки.
— Не мога да повярвам, че вие…
— А, признавам, че съм почитател на господин Флеминг. Прочел съм всичките му романи, макар че не съм гледал нито един от филмите.
21
Цитат от Ричард III на Шекспир: «Днес нямам настроение да давам» (IV:2), превод В. Петров. — Б.пр.