— Не става ли дума за персонален вот, ако избирателите смятат, че представителят им си е свършил добре работата? — попита графинята.
— Разликата рядко е повече от няколкостотин гласа и обикновено те са запазени за бунтарите, които гласуват срещу собствената си партия. А ако компанията фалира, ще трябва да се оттегля и да оставя Фиона да се върне триумфално на бойното поле.
— Човек никога не бива да забравя, че катеренето по стълбата на успеха е бавно, докато падането е бързо — отбеляза графинята.
— Паднем ли, трябва просто да започнем да се катерим отново — каза Елена.
Саша разбираше, че ако «Елена» иска да оцелее, най-големият проблем ще са данъчните. Ако Агенцията за приходите поискаше своя дял плът, щяха да назначат синдик, който да разпродаде всичките активи на компанията. А ако двата ресторанта най-неочаквано излезеха на пазара, всички в бизнеса щяха да разберат, че нещата никак не вървят на добре.
Саша вече беше приел, че ако резултатът бъде такъв, ще му се наложи да изостави политическата си кариера и да си търси работа. Какъв пълен глупак се беше оказал точно когато си мислеше, че нищо не може да го изкара от релси.
Нямаше друг виновник, затова той реши да подходи пряко към проблема. Обади се в Агенцията за приходите и си записа среща със своя данъчен, мистър Дарк[22]. Дори името му звучеше зловещо. Вече можеше да си представи проклетия тип. Нисък, плешив, дебел, в края на незабележителна канцеларска кариера, изпитващ най-голямо удоволствие, когато съсипва живота на хората. Най-вероятно гласуваше за консерваторите и нямаше да се сдържи да не каже, че много съжалява, но че има много работа и не може да прави никакви изключения.
Саша паркира своето «Мини» на Тайнсдейл стрийт петнайсет минути преди уговорения час, пресече улицата и влезе в бездушно изглеждащата сграда от червени тухли. Кралският герб висеше над входа и около него спокойно можеше да пише «Надежда всяка тука оставете». Каза името си на жената на рецепцията.
— Мистър Дарк ви очаква — зловещо каза тя. — Кабинетът му е на тринайсетия етаж.
«Че къде другаде да е?» — помисли си Саша.
Дори асансьорът сякаш се влачеше с нежелание нагоре, преди да изплюе единствения си пътник. Саша излезе в монотонен сив коридор и тръгна да търси кабинета на мистър Дарк.
Почука на вратата и влезе в стая без прозорци и с покрито с червени папки бюро. Зад бюрото (първа изненада) седеше мъж на неговата възраст, който го посрещна с топла усмивка (втора изненада). Мъжът стана и стисна ръката на Саша.
— Чай, мистър Карпенко?
Идеята на един англичанин да те накара да се отпуснеш, преди да сложи в чая ти лъжица цианид.
— Не, благодаря — отвърна Саша, който искаше екзекуторът по-бързо да си свърши работата.
— Не мога да кажа, че ви виня — каза Дарк и си седна. — Зная, че сте зает човек, мистър Карпенко, затова няма да ви губя времето. — Отвори горната папка и се зачете за известно време, за да си припомни важните моменти. — Прегледах данъчните ви декларации от последните пет години и след дълъг разговор с банкера ви с ваше разрешение — Саша кимна, — мисля, че може би намерихме решение за вашия проблем.
Саша продължи да се взира в него и да се чуди каква ли ще е следващата изненада.
— В момента компанията ви дължи 126 000 паунда данъци, които очевидно не е в състояние да плати. Противно на общественото мнение обаче, ние изпитваме наслада от спасяването на компании, а не от загробването им. В края на краищата спасяването е единствената ни надежда да си получим парите.
На Саша му идеше да се разсмее, но някак си успя да се сдържи.
— Имайки предвид това, мистър Карпенко, ще ви оставим една година гратисен период, през който няма да е необходимо да плащате никакви данъци. След това ще изискаме пълната сума — той провери числото — от сто двайсет и шест хиляди паунда, изплатени за четири години. Ако през това време обаче компанията прави печалба, всяко допълнително пени ще отива в Агенцията по приходите. — Той замълча, погледна Саша през бюрото си и добави твърдо: — Давам си сметка, че следващите пет години няма да са лесни за вас и семейството ви, но ако смятате, че не сте в състояние да приемете предложението, ще бъдем принудени да отнемем всичките ви активи, защото данъчният винаги получава своето преди всички други кредитори. — Отново замълча и погледна посетителя си. — Може би е по-добре да обмислите няколко дни позицията си, преди да вземете окончателно решение.
— Няма да е необходимо, мистър Дарк — каза Саша. — Приемам условията ви и съм ви изключително благодарен, че ми давате втори шанс.