— Да, благодаря. Аз ще започна със салата с авокадо и тъй като случаят е специален, ще поръчам дувърски морски език.
— Отличен избор, мадам. А за вас, сър?
— Шунка с пармезан и пъпеш, а за основно също морски език. Можете ли да препоръчате вино, което ще върви най-добре с рибата?
— Може би «Пуйи Фюисе»? — отвърна Морети и посочи третото вино от дългия списък.
— Изглежда добре — каза Килтър, след като провери цената.
Морети се отдалечи забързано, каза на сомелиера какво вино са поръчали гостите на единайсета маса и добави:
— «Премиер Крю».
— «Премиер Крю»? — повтори сомелиерът и в отговор получи отсечено кимане.
Морети се оттегли в ъгъла и загледа как сомелиерът отваря бутилката и налива малко на клиента, за да го опита. Мистър Килтър отпи глътка и каза:
— Великолепно. — И погледна малко озадачено. — Мисля, че това ще ти хареса, скъпа — добави, докато сомелиерът наливаше чашата на жена му.
Макар че тази вечер ресторантът беше пълен, погледът на мистър Морети рядко се откъсваше от гостите на единайсета маса и веднага щом чиниите от основното ястие бяха вдигнати, той се върна да ги попита дали желаят десерт.
Усмивката, която се появи на лицето на мистър Килтър, след като опита приготвения от Елена крем брюле, беше повече от красноречива.
— Това е достойно и за «Тринити» — промърмори той, когато празните им чинии бяха отнесени.
Мистър Морети остана в ъгъла на ресторанта, докато специалният гост помоли един минаващ сервитьор за сметката, и тогава побърза отново да се появи на единайсета маса.
— Чудесна вечеря — каза мистър Килтър, докато преглеждаше сметката. Извади чековата си книжка, попълни сумата, добави щедър бакшиш и даде чека на мистър Морети.
Който го скъса на две.
Мистър и мисис Килтър не успяха да скрият изненадата си.
— Не разбирам — каза мистър Килтър.
— Имам нужда от услуга, сър — каза Морети.
Елена оправи вратовръзката на Саша и се дръпна назад, за да огледа внимателно сина си. Той беше с костюм, купен от разпродажба на стари вещи, организирана от местната църква. Беше му малко големичък, но това лесно беше поправено с игла и конец.
Мистър Морети беше освободил Елена тази сутрин, макар че и той самият очакваше с не по-малко безпокойство какъв ще е резултатът. Червен двуетажен автобус откара майката и сина до съседния район и те слязоха пред огромен портал от ковано желязо. Влязоха в двора, където Елена попита едно от момчетата как да стигне до кабинета на директора.
— Много се радвам да се запознаем — каза мистър Килтър, когато секретарката му ги въведе в кабинета му. — Мистър Сътън ни очаква, така че да тръгваме.
Елена и Саша послушно го последваха в многолюдния коридор, пълен с елегантно облечени енергични момчета, които моментално се дръпнаха, когато видяха директора да върви към тях. Елена се възхити и изпита лек ужас от сините им униформи с монограми.
Директорът спря пред една класна стая с врата с матово стъкло, на което пишеше М-Р СТЪТЪН, МАГИСТЪР (ОКСОН)[5]. Почука, отвори вратата и въведе кандидата.
Мъж с дълга черна академична роба стана от бюрото си, когато влязоха в класната му стая.
— Добро утро, мисис Карпенко — каза старшият преподавател по математика. — Аз съм Арнолд Сътън и за мен е удоволствие да се срещна с двама ви. Аз ще проведа изпита.
— Много ми е приятно да се запознаем, мистър Сътън — отвърна Елена, докато се ръкуваха.
— Ти трябва да си Саша — каза той и се усмихна топло на момчето. — Заповядай, седни и ще ти обясня какво ще правим.
— Междувременно, мисис Карпенко — каза директорът, — можем да се върнем в кабинета ми, докато тече изпитът.
След като двамата с Елена излязоха, мистър Сътън се обърна към младия кандидат.
— Саша — каза той, докато отваряше една папка и вадеше от нея няколко листа, — това е изпитът по математика, който полагат учениците, които искат да влязат в шести клас в «Латимър Ъпър». — Сложи три листа на бюрото пред Саша. — Времето за теста е един час и те съветвам да прочетеш внимателно всеки въпрос, преди да отговориш. Имаш ли някакви въпроси?
— Не, сър.
— Добре. — Старшият учител си погледна часовника. — Ще те предупредя, когато останат петнайсет минути.
— Мисис Карпенко — каза мистър Килтър, докато вървяха по коридора, — изпитът, на който се явява синът ви, е не само за учениците, които искат да влязат в шести клас, но и за онези, които се готвят да продължат в университет.
— Точно това желая за Саша — отвърна Елена.
— Да, разбира се. Но трябва да ви предупредя, че ще трябва да изкара шейсет и пет процента, за да мине изпита, и ако го направи, за нас ще е удоволствие да му предложим място в училището.