Травис подчерта «комендант на пристанището», обърна страницата и продължи да записва името и чина на всеки офицер, който Елена успя да си спомни.
— Само още два въпроса — каза Хамънд, отвори куфарчето си, извади план на пристанището и го разгърна на масата пред нея. — Можете ли да ни покажете къде работехте?
Елена сложи пръст върху офицерския клуб.
— Значи сте били далече от базата на подводниците — каза Хамънд и посочи другия край на пристанището.
— Да. Човек трябва да има специално разрешително за достъп, за да работи в онази част.
— Благодаря — каза Хамънд. — Много ни помогнахте.
Травис затвори бележника си и Елена предположи, че разговорът е приключил.
— Това ли е синът ви? — попита Хамънд и кимна към Алекс. Елена също кимна. — Чувам, че се справяш отлично в училище и си се надявал да учиш в Школата за чужди езици в Москва.
— Да — каза Алекс на руски с надеждата, че звучи като Джеймс Кагни.
— Питам се дали ще се съгласиш да разговаряш със специалист от Лангли — отвърна Хамънд също на руски.
— Че как! — каза Алекс, на когото цялото упражнение му харесваше толкова, колкото майка му го намираше за отвратително. — Особено ако това ще помогне убийците на баща ми да си получат заслуженото.
— Де да беше толкова лесно — рече Хамънд. — Боя се, че нещата не са като по телевизията, където всяка вечер решават всички проблеми на света в рамките на по-малко от час, между рекламите.
Елена се усмихна.
— Бихме направили всичко, за да ви помогнем.
— Имате ли някакви въпроси към нас? — попита Хамънд.
— Да — каза Алекс. — Как се става П-човек[7]?
— Те работят за ФБР — каза Травис. — Ако искаш да влезеш в Бреговата охрана, трябва да наблегнеш здравата на училището и да си вземеш всички изпити.
Хамънд стана и стисна ръката на Елена.
— Благодаря още веднъж за сътрудничеството ви, госпожо. Ще се свържем със сина ви, когато му дойде времето.
Алекс веднага включи отново телевизора, а Димитрий, който беше мълчал през цялото време, изпрати двамата мъже до външната врата. На Алекс му се стори странно, че двамата не зададоха нито един въпрос на Димитрий, но насочи вниманието си отново към филма.
— Прав беше, Димитрий — каза Травис, след като излязоха на тротоара. — Тя е истинска находка. И още по-важното е, че момчето може да се окаже идеален кандидат, макар че е все още млад.
— Така е — съгласи се Хамънд. — Може би е време да му кажеш за Площада на играчите.
— Вече го направих — каза Димитрий. — Така че трябва да сложите човек там в събота сутринта.
— Ще го направим — каза Хамънд. — В такъв случай ни остава само да се надяваме, че ще се открият един друг.
— Няма начин да се пропуснат. Ще са като магнит и железни стружки.
Хамънд се усмихна.
— Кога се връщаш в Ленинград?
— Веднага щом намеря кораб, който си търси трети помощник-капитан. Не се безпокойте, ще ви държа в течение. А сега по-добре да се връщам, преди да са заподозрели нещо. — Димитрий стисна ръцете на двамата, затвори вратата и се върна в дневната, където откри, че Елена вече си е легнала, а Алекс не може да се откъсне от Джеймс Кагни.
Той се вгледа внимателно в младежа и се зачуди дали рискът не е прекалено голям.
На следващата сутрин Елена и Димитрий станаха в шест и, естествено, заговориха за снощните посетители.
— Може ли да им се вярва? — попита Елена, докато вадеше две яйца от врящата вода.
— В сравнение с КГБ са същински ангелчета. Но не забравяй, че могат както да подобрят, така и да направят на пух и прах шансовете ви да станете американски граждани — каза Димитрий.
В същия момент Алекс нахълта в кухнята и викна:
— Аз съм агент Карпенко! Арестувани сте.
— По какво обвинение? — попита Димитрий.
— Незаконно варене на алкохол в мазето на този имот.
Димитрий и майка му избухнаха в смях.
— В такъв случай по-добре си изпий млякото, преди да тръгнеш на училище — каза Елена. — Аз също трябва да побързам, ако искам да си запазя работата.
— Тази работа не е достатъчно добра за теб, мамо. Би трябвало да работиш в истински ресторант, а не в жалка пицария.
— Засега става — каза Елена. — И не е жалка.
— Истинските готвачи не правят пици.
— Правят, ако това е единствената работа в града.
Алекс с нетърпение очакваше срещата със специалния агент от ЦРУ. На следващата сутрин взе от библиотеката книгата «ЦРУ и ролята му в модерния свят» и я прочете два пъти от кора до кора. Имаше безброй въпроси, които да зададе на истински агент.
7
G-man (от Government man, човек на правителството) — жаргонно название на специален агент. — Б.пр.