— Ужасно съжалявам, Гарет — каза Стрийтър. — Мислех си, че срещата е следващата седмица.
— Мисля, че ще откриеш, че е насрочена за днес следобед в четири — отвърна Дженкинс и му подаде потвърдителното писмо с характерния подпис на старшия наставник в долната част на страницата.
— Стари приятелю, би ли ми дал около час, за да събера отбора?
— Боя се, че не, Едуард. Срещата е насрочена за четири следобед, което означава, че трябва да започне — той си погледна часовника — след шестнайсет минути. В противен случай резултатът ще бъде записан като осем на нула за нас.
Отборът на Оксфорд вече ликуваше.
— Но аз не мога да събера целия отбор за шестнайсет минути. Моля те, Гарет, прояви разбиране.
— Можеш ли да си представиш каква би била реакцията, ако Монтгомъри беше помолил Ромел: стари приятелю, може ли да отложим битката при Ел Аламейн за един час, защото съм си записал погрешно датата и хората ми не са готови?
— Това не е Ел Аламейн — възрази Стрийтър.
— За теб очевидно не е — отвърна Дженкинс.
— Но аз разполагам само с един човек от отбора си — почти отчаяно каза Стрийтър.
— Тогава той ще трябва да се изправи срещу осмина — рече Дженкинс и след кратка пауза добави: — Едновременно.
— Но… — запротестира Стрийтър.
— Нямам нищо против — каза Саша.
— Ще е забавно — каза Дженкинс. — Не толкова Ел Аламейн, колкото атаката на Леката бригада[9].
Стрийтър с неохота поведе оксфордския отбор през двора към преподавателската зала, където двама прислужници бързо нареждаха шахматни дъски на трапезната маса. Стрийтър непрекъснато поглеждаше ту часовника си, ту вратата с надежда, че ще се появи поне един член на отбора му, но видя единствено тълпа студенти, стичащи се да гледат предстоящия разгром.
Осмината играчи от Оксфорд заеха местата си, готови за битка. Саша стоеше сам подобно на Хораций на моста[10], докато Стрийтър и Дженкинс в качеството си на рефери се настаниха в противоположните краища на масата.
Часовникът на стената удари четири.
— Време е — обяви Дженкинс. — Нека мачът започне.
Първият играч от Оксфорд премести пешката пред царицата си две позиции напред. В отговор Саша премести пешката пред царя си с една позиция точно когато капитанът на кеймбриджкия отбор нахълта в залата.
— Съжалявам, сър — задъхано каза той. — Мислех си, че мачът е следващата седмица.
— Mea culpa[11] — отвърна Стрийтър. — Срещата току-що започна, така че би ли поел втората дъска?
— Боя се, че е невъзможно — каза Дженкинс. — Нашият човек вече направи първия си ход, така че срещата вече е започнала. Следователно капитанът ви вече не може да се включи.
Стрийтър щеше да възрази, но си помисли, че ще чуе за втори път да се споменава името на фелдмаршал Монтгомъри.
Вторият играч от Оксфорд направи първия си ход. Саша отговори незабавно. В залата продължаваха да се стичат студенти, докато минаваше на третата дъска. През следващите няколко минути се появиха още двама от отбора на Кеймбридж, но и на тях не им оставаше друго освен да гледат сблъсъка отстрани.
Саша победи първия си противник за двайсет минути, за което беше възнаграден с топли аплодисменти. Следващият тъмносин цар падна единайсет минути по-късно. Междувременно целият отбор на Кеймбридж вече се беше събрал, но залата беше толкова претъпкана, че им се наложи да гледат мача от балкона горе.
Третият и четвъртият от Оксфорд оказаха малко по-продължителна съпротива срещу уменията на Саша, но все пак паднаха в рамките на един час; в залата вече не можеше да се хвърли и игла на пода, а балконът едва ли не се огъваше под тежестта на студенти, имаше дори и неколцина преподаватели.
Следващите трима оксфордски играчи забавиха Саша още половин час, но накрая и те се предадоха. На бойното поле остана само една дъска. «Търпение — помисли си Саша, припомняйки си съвета на баща си. — Рано или късно той ще направи грешка.» Така и стана след двайсет минути, когато Саша жертва топ и капитанът на Оксфорд остави пролука, заради която щеше да съжалява седем минути по-късно.
— Шах и мат — обяви Саша.
Капитанът на оксфордския отбор стана от мястото си, стисна ръката на Саша и се поклони дълбоко.
9
Кавалерийска атака на англичаните срещу руснаците в битката при Балаклава по време на Кримската война (25.10.1854 г.), при която двете страни претърпяват тежки загуби. — Б.пр.
10
Хораций Кокъл — римски герой, защитавал моста на Тибър по време на война между римляни и етруски през 507 г. пр.н.е. — Б.пр.