Премина в тръс, докато минаваше покрай Тринити, и продължи да тича чак до Нюнам, като заобиколи зад сградата.
Макар че завесите бяха спуснати, видя светлина в стаята на Чарли. Хвана се за долната пречка на пожарната стълба и бързо се покатери до втория етаж. Канеше се да почука на прозореца, когато забеляза пролука между завесите. Надникна през нея и видя, че Титания е в леглото с Оберон.
Пронизителният вой на сирена и мигащите сини светлини накараха колите по Фулам Роуд да отбият, за да направят път на линейката.
Елена беше изскочила от кухнята веднага щом чу как мистър Морети пада. Незабавно нареди на главния сервитьор да се обади за линейка, а самата тя коленичи до Морети и провери пулса му. Беше слаб, но той все още бе жив.
— Ще пристигнат всеки момент — каза Елена, като стискаше ръката му. Не беше сигурна дали може да я чуе, но после очите му се отвориха и той направи опит да се усмихне.
Сякаш бяха изтекли часове, преди да чуе очакваната сирена на линейката, макар че в действителност бяха минали едва седем минути.
След малко двама млади парамедици клекнаха до Морети. Докато единият проверяваше пулса му, другият сложи кислородна маска на лицето му. След това вдигнаха възрастния джентълмен с посивяло лице, сложиха го на носилка и го изнесоха от ресторанта, а разтревожените клиенти се дръпнаха, за да им направят път.
— Обади се на жена му, Джино — каза Елена, докато излизаше с тях на улицата, без да пуска ръката на мистър Морети. Качиха го в линейката и му сложиха колани. След секунди линейката се понесе с пълна скорост към болницата.
Елена се опита да запази спокойствие, като в същото време се молеше на бог, в чието съществуване вече не беше сигурна. Парамедикът в линейката изпълни рутинните действия, които бе правил безброй пъти — първо сложи маншет на дясната ръка на пациента и го включи към малък екран, на който се появиха малки върхове и падини. Изведнъж и без никакво предупреждение те се превърнаха в равна еднообразна пустиня. Парамедикът незабавно превключи в спешен режим и започна да удря гърдите на пациента на всеки няколко секунди, като от време на време спираше, за да погледне монитора. След няколко секунди, когато реакция така и не последва, се отказа.
— Изгубихме го — каза той и се облегна умърлушено назад; знаеше, че по-нататъшните опити за реанимация са безсмислени.
— Не! — извика Елена, която отказваше да приеме думите му. Още нещо, което бе изживявала неведнъж.
— Баща ли ви беше? — със съчувствие попита парамедикът, докато покриваше с чаршаф лицето на Морети.
— Не. Но направи за мен повече, отколкото би направил всеки баща за дъщеря си.
— Гледа ли Чарли в «Съня»? — попита Бен, когато седнаха на бара.
— Всичките осем представления — призна Саша. — Дори матинетата.
— Толкова ли е зле?
— Боя се, че да.
— И какво смяташ да правиш?
— Няма какво да правя, докато Оберон продължава любовните си изпълнения и на сцената, и извън нея. Като че ли съм обречен да играя ролята на Кросното[13].
— Мисля, че ще откриеш, че той вече е продължил към следващата си роля.
— Но аз ги видях да… — Саша млъкна насред изречението.
— Това е било преди критиците да обявят Рори за бъдеща звезда, докато Чарли бе спомената само мимоходом.
— Но тя е великолепна — каза Саша. — Не му отстъпва в нищо. Дори е по-добра, ако питаш мен.
— Жалко, че критиците не споделят мнението ти — каза Бен. — Но пък, от друга страна, те няма как да знаят, че е влюбена в друг.
— И друг ли има?
— Не, идиот такъв. Честно казано, понякога се чудя как такъв умен човек може да е толкова тъп. Всеки път когато видя Чарли, тя говори само за теб. Така че иди и я зарадвай. Като начало й кажи колко великолепна е в ролята на Титания.
— Не мисля, че ще го приеме добре от мен.
— Саша, за бога, събуди се, размърдай си задника и направи нещо по въпроса.
Минаха още двайсет и четири часа преди Саша да си размърда задника и да направи нещо по въпроса.
Откри, че му е трудно да се съсредоточи върху сутрешните занятия. Не обядва и пропусна следобедната лекция, преди най-сетне да послуша съвета на Бен и да тръгне към Нюнам.
Този път не се промъкна отзад и не се покатери скришом по пожарната стълба, а мина през портала. Каза името си на портиера и бавно се качи по стъпалата до втория етаж. На няколко пъти едва не си тръгна и може би щеше да го направи, ако не чуваше гласа на Бен да му повтаря отново и отново, че е жалък идиот. Поколеба се отново пред вратата на Чарли, накрая пое дълбоко дъх и почука.
13
На английски — тъкачът Ник Ботъм, чието второ име означава «дъно» или «задник». — Б.пр.