— И какво е то?
— Да дойдеш с мен.
— А Бети?
— Сигурен съм, че ще се съгласи да приеме и нея.
— Но къде ще живея? — попита Елена. — Защото над ресторанта на мистър Анели няма апартамент.
— Винаги можеш да отседнеш при мен, докато си намериш своя квартира.
— Ами съквартирантът ти?
— Той би възразил само ако ти беше мъж — рече Джино. — Е, съгласна ли си да пресечеш улицата и да дойдеш с мен в «Остерия Рома»?
— Трябвало е да те кръстят Кориолан[14] — каза Елена.
— Корио… кой?
Саша трябваше да признае, че загубата на работата и покрива над главата определено може да се опише като спешен случай. Искаше му се само да беше научил за предложението на Джино преди да се качи на влака, но беше оставен без избор, когато телефонният оператор му каза, че линията на майка му е прекъсната. Прекара безсънна нощ на канапето на Джино и на следващата сутрин взе първия влак обратно за Кеймбридж. Наложи се да похарчи близо паунд за такси, за да стигне в полицейския участък в 8:54. Млад полицай го отведе направо в кабинета на детектив сержант Уоруик, а не в стаята за разпити.
— Мис Хънтър оттегли твърденията си — каза Уоруик, след като Саша седна.
— Моля ви да ми кажете, че Чарли не се е явявала при вас.
— Кой Чарли? — невинно попита Уоруик. — Не, малко детективска работа от наша страна накара мис Хънтър да размисли. Посочихме й, че отпечатъците ви по стълбата свършват на втория етаж, и тъй като тя твърдеше също, че сте напуснали стаята й веднага щом сте откраднали папката, трудно може да се обясни защо са ви трябвали пет и половина часа, за да се върнете в колежа си. Освен, разбира се, ако не сте били в легло един етаж по-долу.
— Но мистър Пъркинс, портиерът на колежа, не би могъл да потвърди кога съм се върнал в колежа, защото беше заспал.
— По-точно би било да се каже, че си е затворил очите — каза Уоруик. — Ако ви беше видял да се прибирате в пет и половина сутринта, е щял да бъде принуден да запише името ви в голямата си книга за нарушаване на правилата на колежа и щеше да ви се наложи да обяснявате на прокторите къде сте били през цялата нощ.
— Значи на Фиона й се е разминало?
— Не съвсем. Мис Хънтър беше предупредена за подаване на лъжлив сигнал и губене на време на полицията. Честно казано, щях да я прибера за едно денонощие, ако баща й не се беше обадил на началника. Както и да е, по-добре тръгвайте. Доколкото разбрах, имате натоварен ден.
— Както знаеш, Елена, отдавна исках да постъпиш при мен — каза мистър Анели, — но ти ясно заяви, че няма смисъл да те моля, докато си на работа при мистър Морети.
— И все още щеше да е така — отвърна Елена.
— Предложението ми още е в сила. Ще те направя главен готвач и мога да ти обещая, че никога няма да ме видиш в кухнята. Ще ти плащам два пъти повече, отколкото ти плащаше мистър Морети, и ще получаваш допълнителни десет процента от печалбата на ресторанта. Но ще трябва сама да си намериш квартира.
— А Бети може ли да работи с мен? — попита Елена. Анели кимна. — И Джино ще бъде главен сервитьор?
— Да. Вече се разбрах с него. Има ли още нещо? — След като изслуша последната й молба, мистър Анели каза: — Ще трябва да си помисля.
— Това е ключовото условие — каза Елена, повтаряйки точно думите на Саша.
Саша излезе от полицейския участък и взе тичешком цялото разстояние до Съюза, където завари ръководителя на кампанията му да се опитва да обясни на един гласоподавател къде е бил кандидатът през последните четирийсет и осем часа.
— Гласуването вече започна — каза Бен, след като Саша отиде при него на бара и му разказа последните новини. — Нямаме нито миг за губене, защото Фиона разправя на всички, че си прекарал последните два дни в полицейския арест. Направо да се възхитиш на безочието й.
— Както и на умението й да избира точния момент.
— Жалко, че Уоруик не я е затворил за едно денонощие. Това определено щеше да ни е от полза. Но все пак можем да победим.
Започнаха да обикалят залата. Неколцина членове стиснаха топло ръката на Саша, но други му обърнаха гръб — дори един-двама от онези, които беше смятал за поддръжници и дори за приятели. Саша се опита да говори с всички негласували, включително и с онези, за които знаеше, че нямат интерес да го подкрепят. Ясно беше, че някои все още вярват или искат да вярват в историята на Фиона, докато други признаваха, че и техните отпечатъци спокойно биха могли да са на онази пожарна стълба. Саша не спря, докато и последният глас не бе пуснат в шест вечерта, след което отиде при Бен и Чарли на бара. Поддръжниците на Фиона бяха заели едната половина на заведението, а тези на Саша — другата.
14
Герой от едноименна трагедия на Шекспир и римски пълководец, влязъл в конфликт с плебеите и принуден да води война срещу родния си град. — Б.пр.