— Не казвай това на никого, докато не бъде пуснат и последният глас. Като независим ще се нуждаеш от подкрепата на гласоподаватели и от трите партии.
— А ти имаш ли _някакви_ убеждения? — попита Саша.
— Човек не може да си позволи подобен лукс преди да е спечелил изборите.
— Думи на истински тори — отвърна Саша.
— Радвам се, че ще прекараме уикенда при родителите ми — каза Чарли. — Знам, че баща ми иска да се посъветва с теб за нещо.
— Че за какво бих могъл да го посъветвам? Не разбирам нищо от антики, а той се смята за водещ в своя бранш.
— И на мен ми е интересно да разбера. Предупредих го обаче, че не можеш да направиш разлика между Чипъндейл и Конран[16].
— Знам кой от двамата мога да си позволя — каза Саша.
— Трябва да четеш повече Оскар Уайлд и по-малко Мейнард Кейнс — каза Чарли. — Между другото, майка ти ще дойде ли с нас? Знаеш, че родителите ми очакват с нетърпение да се запознаят с нея.
— Смята да дойде в събота сутринта. Това ми дава достатъчно време да ги предупредя, че вече е избрала имената на първите ни три деца.
— А ти предупреди ли я, че те може и да не се появят в близко бъдеще?
Когато в края на дебата Тед Хийт седна, Саша изобщо не се беше приближил до решението на коя партия симпатизира повече. Речта на премиера беше компетентна и изпипана, но й липсваше страст, макар да говореше по тема, която определено му беше присърце. Въпреки неотдавнашния успех на кампанията му за влизането на Великобритания в Общия пазар някои от присъстващите, сред които и негови привърженици, не можеха да скрият прозевките си.
Майкъл Фут, който се обявяваше против предложението от името на лейбъристите, беше съвсем друга класа. Блестящата му риторика хипнотизира студентите, макар ясно да си личеше, че той няма такива подробни познания по темата като вносителя на предложението.
Подобно на Хийт, Саша вярваше в една по-силна Европа като противодействие на комунистическия блок, поради което игнорира съвета на Бен и гласува за предложението, а не за човека.
— Мисля, че Хийт се представи блестящо — каза Бен, докато излизаха от сградата след организираната след дебата вечеря.
— Не — отвърна Саша. — Може и да познава темата по-добре, но Фут беше много по-убедителен.
— И според теб кой би трябвало да стои начело на страната? — заяде се Бен. — Блестящ оратор или…
— Бакалин ли? — попита Саша. — Още няма взето решение, така че ще се кандидатирам като независим.
— Значи ни очаква зает уикенд.
— С какво?
— С разнасяне на манифеста ти до всеки колеж, разлепване на плакати и когато никой не гледа, махане на плакатите на конкурентите.
— Забрави, Бен. Много добре знаеш, че правилата на Съюза забраняват свалянето или обезобразяването на плакатите на другите кандидати. Ако си достатъчно глупав да го направиш, ще ме дисквалифицират. И като едното нищо Фиона ще пусне снимка как го правиш. Нищо не би й донесло по-голямо удоволствие от това да ме види да се провалям за втори път.
— Тогава ще се наложи просто да лепим твоите плакати върху тези на противниците.
— Бен, не ме слушаш, а по-лошото е, че няма да съм тук, за да те държа под око.
— Защо няма да си тук?
— С Чарли ще прекараме уикенда при родителите й, за да отпразнуваме годежа. И майка ми ще се срещне за първи път с тях.
— Къде ще се състои тази историческа среща?
— Защо питаш?
— Защото съм опитвал готвенето на майка ти само веднъж и изгарям от нетърпение да го направя отново.
— Няма да ти се наложи да чакаш дълго, защото ти ще ни бъдеш кум.
Саша се наслади на рядкото изживяване да види приятеля си останал без думи.
— Казвай ми Майк — каза мистър Дейнджърфийлд.
— Май ще ми трябва известно време да свикна, сър — отвърна Саша, докато домакинът затваряше вратата на кабинета и го водеше към креслото до камината.
— Радвам се, че можем да останем известно време насаме, Саша, защото искам да се посъветвам с теб.
— Надявам се да не е нещо свързано с антики, сър, защото съвсем наскоро научих колко старо трябва да е нещо, за да бъде наречено антика.
— Не, не е свързано с антики, а с един мой клиент, който може би притежава нещо, което в занаята наричаме откритие на живота. — Саша беше заинтригуван, но не каза нищо. — Неотдавна ме посети една руска графиня, която предложи да ми предаде семейно наследство, което би подпалило антикварния свят, ако е истинско. — Мистър Дейнджърфийлд стана от стола си и отиде до един голям сейф. Завъртя шайбата му първо на една страна, после на друга, отвори тежката врата, извади кутия от червено кадифе и я сложи на масата помежду им. — Отвори я, Саша. Уверявам те, че не е нужно да разбираш от антики, за да разбереш, че това е работа на гений.