След това ме събуди слънцето. Ризата ми беше гореща. Почти пламтеше. Морякът бе изчезнал. А също и алигатора. На една пейка на изток от мен стояха момиче и две момчета. Явно и те бяха спали в парка тази нощ. Едното от момчетата стана.
— Мики — каза момичето, — та той ти е станал!
Засмяха се.
— Колко пари имаме?
Преровиха си джобовете. Имаха пет цента.
— А сега кво ще правим?
— Не знам. Да вървим нанякъде.
Наблюдавах ги как вървят, как излизат от парка и влизат в града.
8
Когато влакът пристигна в Лос Анджелис ни казаха, че ще имаме два или три дни престой. Пак ни раздадоха купони за храна и хотел. Дадох купоните си за хотел на първия скитник, който срещнах. Докато се мотаех и търсех кафене, където да си изхарча купоните за храна, се озовах зад двама от мъжете, с които бях пътувал от Ню Орлиънс. Забързах крачка, докато се изравня с тях.
— Как я карате, момчета? — попитах аз.
— О, всичко е наред. Чудесно.
— Сигурни ли сте? Някакви проблеми?
— А, не. Всичко е наред.
Минах напред и намерих кафенето. Сервираха бира, така че размених купоните си за бира. Цялата банда от влака беше там. Като свърших купоните, ми останаха дребни точно колкото да взема трамвая до дома на родителите си.
9
Като отвори вратата, майка ми изпищя.
— Синко! Това ти ли си?
— Трябва да поспя.
— Стаята ти винаги те очаква.
Отидох в стаята си, съблякох се и легнах. В шест часа вечерта ме събуди майка ми.
— Баща ти се върна.
Станах и започнах да се обличам. Когато влязох, вечерята беше на масата.
Баща ми беше едър човек, по-висок от мен, с кафяви очи. Моите бяха зелени. Носът му беше прекалено голям и човек не можеше да не забележи ушите му. Ушите му искаха да се отскубнат от главата.
— Чуй ме — каза той, — ако искаш да останеш тук, ще трябва да плащаш за храна и наем за стаята плюс прането. Когато си намериш работа, дължимото ще бъде удържано от заплатата ти, докато не изплатиш всичко.
Ядохме в мълчание.
10
Майка ми си бе намерила работа. Тръгваше на следващия ден. Така къщата остана на мое разположение. След закуска и след като родителите ми отидоха на работа, аз се съблякох и си легнах. Ударих си една чекия и после направих разписание на минаващите над къщата самолети в една стара ученическа тетрадка. Украсих разписанието с приятно мръсни рисунки. Знаех, че баща ми ще ми поиска убийствена сума за стаята, храната и прането и че ще се погрижи да ме впише като член от семейството в данъчната си декларация, но май нямах никакво желание да си намеря работа.
Както си лежах отпуснат на леглото, почувствах странно усещане в главата си. Като че ли черепът ми беше от памук или пък бе малък балон пълен с въздух. Усещах пространство в черепа си. Не можех да го обхвана. Скоро престанах да се чудя. Беше приятно, не беше мъчително. Слушах симфонична музика и пушех цигарите на баща ми.
Станах и отидох в предната стая. В къщата от другата страна на улицата имаше млада жена. Беше в къса, тясна кафява рокля. Стоеше на стълбите на къщата, точно отсреща. Виждах под полата й. Наблюдавах я иззад пердетата на предния прозорец и гледах под полата й. Възбудих се. Накрая мастурбирах отново. Изкъпах се, преоблякох се и запалих цигара. Около пет часа излязох от къщата и дълго се разхождах, разходка от около един час.
Когато се върнах и двамата ми родители си бяха вкъщи.
Вечерята беше почти готова. Отидох в стаята си и чаках докато ме повикат. Повикаха ме. Влязох.
— Да-а — каза баща ми. — Намери ли си работа?
— Не.
— Виж какво, който иска да работи си намира работа.
— Може и така да е.
— Просто не мога да повярвам, че си мой син. Нямаш никакви амбиции, никакъв мерак за нищо. Как по дяволите ще се оправяш в този свят?
Постави няколко грахови зърна в устата си и продължи.
— Какъв е този цигарен дим? Уф. Трябваше да отворя всички прозорци! Въздухът беше син от пушек.
11
На следващия ден, като се махнаха, си полегнах за малко. После станах, отидох в предната стая и погледнах иззад пердетата. Младата домакиня отново бе там, седнала на стълбите отсреща. Беше с друга, още по-възбуждаща рокля. Гледах я дълго. После мастурбирах бавно и с кеф.
Изкъпах се и се облякох. В кухнята намерих няколко празни бутилки и ги върнах в бакалията. Намерих един бар на улицата, влязох и си поръчах наливна бира. Беше пълно с пияници, които пускаха джубокса, говореха високо и се смееха. От време на време пред мен се появяваше нова бира. Някой черпеше. Пиех. Започнах да си говоря с хората.