Погледнах навън. Беше вечер, почти тъмно. Бирите продължиха да пристигат. Дебелата съдържателка и приятелят й се държаха приятелски.
По едно време излязох навън да се бия с някой. Не стана добър бой. И двамата бяхме прекалено пияни, а в асфалта на паркинга имаше големи дупки и едва се задържахме на крака. Отказахме се…
Събудих се доста по-късно в една мебелирана в червено стаичка на гърба на бара. Станах и се огледах наоколо. Всички си бяха тръгнали. Часовникът показваше три и петнайсет. Опитах вратата, беше заключена. Взех бутилка бира от бара, отворих я, върнах се в стаичката и седнах. След малко пак станах и си взех пакет чипс и пура. Свърших си бирата, станах и намерих бутилка водка и бутилка скоч. Седнах. Смесих ги с вода. Пуших пури и ядох пастърма, чипс и твърдо сварени яйца.
Пих до 5 часа. Изчистих бара, изхвърлих бутилките и се измъкнах през вратата. Тогава видях, как приближава една полицейска кола. Те бавно караха зад мен. Един полицай подаде глава през прозореца.
— Ей, младеж!
Фаровете светеха в лицето ми.
— Какво правиш?
— Отивам си в къщи.
— Близо ли живееш?
— Да.
— Къде?
— „Лонглуд авеню“ 2122.
— Какво правеше в този бар?
— Чистя го.
— Кой е собственикът?
— Една жена, казва се Джуъл.
— Влизай.
Влязох.
— Покажи ни къде живееш.
Закараха ме до вкъщи.
— Сега излез и позвъни.
Приближих се до къщата, качих се на верандата и позвъних. Никой не ми отговори.
Позвъних отново, няколко пъти. Най-накрая вратата се отвори. Баща ми и майка ми стояха на прага по пижама и халат.
— Ти си пиян! — изкрещя баща ми.
— Да.
— Откъде си намерил пари да пиеш? Ти нямаш пари!
— Ще си намеря работа.
— Ти си пиян! Ти си пиян! Синът ми е пияница! Моят син е проклет, негоден за нищо пияница!
Косата на баща ми стърчеше на налудничави кичури. Веждите му бяха разрошени, лицето подпухнало и зачервено от съня.
— Държиш се така сякаш съм убил някого.
— Това е точно толкова страшно!
— Оу…
Внезапно повърнах върху персийския килим „Дървото на живота“. Майка ми изпищя. Баща ми се нахвърли отгоре ми:
— Знаеш ли какво правим с кучето, когато се изсере на килима?
— Да.
Сграбчи ме за врата. Натисна ме надолу, като се опитваше да ме превие на две. Искаше да падна на колене.
— Ще ти покажа.
— Недей…
Още малко и лицето ми щеше да е вътре.
Надигнах се от пода с ъперкът. Чудесен удар. Той се заклатушка назад и седна на канапето. Надвесих се над него.
— Ставай.
Той си стоеше. Чух майка ми:
— Ти удари баща си! Ти удари баща си! Ти удари баща си!
Тя изпищя и раздра с нокти едната ми буза.
— Ставай — казах аз на баща ми.
— Ти удари баща си!
Тя отново ме одра. Обърнах се да я погледна. Нахвърли се на другата страна на лицето ми. Кръв се стичаше по врата ми и попиваше в ризата, панталоните, обувките, килима. Тя отпусна ръце и ме загледа втренчено.
— Свърши ли?
Тя не отговори. Отидох си в стаята, като си мислех, че ще е добре да си намеря работа.
12
Не напуснах стаята си, докато не излязоха на следващата сутрин. Тогава взех вестника и обърнах на страницата с обявите. Лицето ме болеше. Все още ми беше лошо. Прегледах няколко обяви, обръснах се колкото можах, глътнах няколко аспирина, облякох се и излязох на булеварда. Вдигнах ръка. Колите фучаха покрай мен. След известно време една кола спря. Отворих вратата и седнах.
— Хенк!
Стар приятел, Тими Хънтър. Бяхме съученици от „Лос Анджелис Сити Колидж“.
— К’во става, Хенк?
— Търся си работа.
— Отивам в Южен Кал. Какво ти има на лицето?
— Женски нокти.
— Верно?
— Аха. Трябва да пия нещо.
Тими спря пред следващия бар. Влязохме и поръчахме две бутилки бира.
— Каква работа си търсиш?
— Склададжия, хамалин, разсилен.
— Абе, имам малко пари в къщи. Знам един готин бар в Игълууд. Може да отидем.
Живееше с майка си. Влязохме, старата вдигна глава от вестника си.
— Хенк, няма да напиваш Тими.
— Как сте, госпожо Хънтър?
— Последния път, когато излязохте заедно, свършихте и двамата в затвора.
Тими остави книгите си в спалнята.
— Да тръгваме — каза той.
Барът беше тъпкан, с хавайски декор. Един мъж говореше по телефона:
— Трябва да пратите някой да вземе камиона. Много съм пиян, не мога да карам. Да, знам, че съм уволнен, просто елате и вземете камиона!