Дарлен хвана голите си гърди, за да ни ги покаже, очите й изпълнени с мечти, устните й влажни и полуотворени. Тогава внезапно тя се обърна и завъртя огромния си задник. Мънистата подскачаха и бляскаха, искряха обезумели. Светлината на прожектора затрепка и затанцува като слънцето. Оркестърът тряскаше и блъскаше. Дарлен се завъртя обратно. Тя откъсна мънистата. Аз гледах, те гледаха. Виждахме космите на путката й през прозрачната материя с телесен цвят. Оркестърът я пляскаше по задника.
А аз не можех да го вдигна.
Поезия
Из „Septuagenarian Stew“
Чарлз Буковски
Пътя до гроба
Жената на Толстой била
усойница
и в една леденостудена
нощ
тя отново го заяла
и той излязъл от къщата
за да избяга от
нея
и хванал пневмонията която
го убила.
после написала
книга
за това
какво
копеле
бил
той.
Чарлз Буковски
До последния ден или нощ на твоя живот
„Това, което имаш, на мен не ми трябва
а това, което ми трябва — го нямаш“
каза му тя
и той се пъхна в
дрехите и колата си
и подкара надолу по улиците на
нощта
и мислеше, това, което имам
ми трябва, всъщност, непрекъснато
все повече
и повече.
той паркира пред бара
влезе
изпи едно
уиски с бира
за разредител
после отиде до телефона
набра
номера.
„здравей“ каза
тя.
„здравей“ каза той. „аз
няма да се
върна.“
„а дрехите ти?“
„изхвърли ги“
той затвори
върна се на
бара
за още.
„как е?“
попита
бармана.
„все същото“
отговори
той.
„нищо ново,
а?“
„не.“
барманът отиде
някъде
а той
гледаше в чашата с
уиски и си мислеше,
стари приятелю, ти можеш
и да ме убиеш,
но ти имаш
това, което на мен ми
трябва.
той се усмихна
и го
зачака.
Чарлз Буковски
Причина и следствие
най-добрите често умират от собствената си ръка
просто за да се махнат,
а тези които остават
така и не могат да разберат
защо му е притрябвало на някой
да се махне
от тях.
Чарлз Буковски
Борецът
Хемингуей и в гроба го усеща
всеки път щом биковете хукнат по улиците на
Памплона
пак
той сяда
скелетът трака
черепът иска да пийне
очните кухини искат слънце
младите бикове са красиви,
Ърнест
и ти също
беше
независимо
какво казват те
сега.
Чарлз Буковски
Никъде
добре, къде са те
Хемингуеевците, Т.С. Елиътовците, Езра Паундовците
и. и. къмингсовците, Джефърсовците, Уилям Карлос
Уилямсовците?
къде е Томас Улф? Уилям
Сароян? Хенри
Милър, Селин, Дос
Пасос?
къде са
те? мъртви, знам
но къде са за-
местниците, къде са
новите?
за мен, днешната банда е шайка
лигави измамници.
къде е Карсън МакКълърс?
къде е поне един?
къде са
няколко? Къде са
те?
какво се е случило, какво не се е
случило?
къде е нашият Тургенев? нашият Горки?
Не питам за
Достоевски, няма заместник
за
Фьодор Михайлович.
но
тези сега, какво представляват
те: правят дребните си
сензации, що за сръчна некадърност, що за
досада от
език, що за
въпиющ копелдашки заговор
срещу буквите
срещу страниците
срещу вдишването и
издишването
това е
тази загуба на естествена и
красива мощ.
Оглеждам се и
Гледам
и
Казвам: къде са
писателите?
Чарлз Буковски
Провал
Уилям Сароян казва: „Аз провалих
живота си като се ожених два пъти
за една и съща жена.“
винаги ще се намира нещо да провали живота ни,
Уилям,
всичко зависи от
какво или кое
ни открие
първо,
ние винаги сме
узрели и готови
да бъдем
взети.