проваленият живот е
нещо нормално
и за мъдрите
и за
другите.
чак когато този провален
живот
стане наш
тогава
ние разбираме
че самоубийците,
пияниците, лудите,
затворниците, дрогите,
и т.н.
са толкова обикновена
част от съществуванието
колкото гладиолите
дъгата
ураганът
и нищо
да не остане
в кухненския
шкаф.
Чарлз Буковски
Рожден ден
пием с Нормън Мейлър
в апартамента му в Шато
Мармонт
той ми разказва за някаква нощ
когато бил с Чарли
Чаплин.
Нормън знае как да разкаже
хубава история.
после е време да отидем
на рожден ден
на един продуцент
за когото и двамата работим.
Казвам на Нормън че Холивуд
ме ужасява и че се
страхувам за
проклетата си
душа.
взимаме асансьора за надолу
към паркинга
момчето от паркинга
приближава с колата ми.
„и аз карам БМВ“ казва
Нормън.
„какъв цвят?“ питам
аз.
„черен“ казва
той.
/моето също е черно./
„мъжките копелета карат черни
БМВ-та“ казвам му
аз.
влизаме вътре
и аз потеглям
с машината
към
Булеварда на
Залезите.
Чарлз Буковски
Винаги
важните
неща
са
очевидните
неща
които никой
никога
не
казва.
Чарлз Буковски
Париж
никога
дори и в по-спокойни времена
не съм
мечтал да
карам велосипед из
този град
с барета на главата
а
Камю
винаги
ме е
вбесявал.
Чарлз Буковски
В чест на това
ти никога няма да ме измамиш защото
съм работил толкова други неща, гадни неща,
и знам че
писането е една от най-лесните работи
за вършене: толкова много часове прахосваш,
с толкова много жени се
забъркваш
а най-хубавото е —
дори и не си помисляш че си
писател
просто изключваш и вампирясваш
и
ето за това е живота:
доколкото е възможно
да не се напрягаш
преди смъртта си /предпочитам
миговете спокойствие
пред случайните дарове щастие./
разбира се, това, което човек предпочита
невинаги
идва макар писането да е една от най-благодатните
професии,
ти ще откриеш
че дори когато
имаш успех
болката и объркването и ужасът от
живота
не спират тогава
а продължават
разточително
да дават на твоя електрически Ай Би Ем все
повече и повече
да предъвква
да мъдри
докато ти се пазиш от данъчните власти, жени,
пиене наркотици, хазарт… самоубийствени сутрини
и така нататък…
винаги с
тази
последна година от твоя живот, която се втурва
към теб като
пушечен изстрел…
да, писането е най-добрият начин
да я караш:
предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
/ха! ха! ха!/
някой критици мислят
че вече
съм.
няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти
и нищожно
количество
болка.
Чарлз Буковски
Мойто приятелче
седя под тази
светлина
гледайки Буда.
Буда се
смее
на мен
на
всичко:
отидохме
толкова далеч
и не стигнахме
никъде.
живяхме
толкова дълго
но
изобщо
едва ли.
Буда се
смее.
Буда е
статуетката от
порцелан
която стои
срещу мен
тази вечер
стиховете
не идват.