— Как ще разберем къде е Дарин? — питам. — Затворът е огромен. И след като сме вътре, как ще се движим?
Той изважда друга купчина плат от вързопа. Тази е по-мръсна. Чувам звън на робски окови. — Променяме се — казва той.
— Лицето ми е известно из цялата Империя — казвам. — Ами ако ме разпознаят? Или ако...
— Лайя — казва Кийнан търпеливо. — Трябва да ми се довериш.
— Може би... — Колебая се, чудейки се дали ще се разсърди. Не бъди глупава, Лайя. — Може би няма да имаме нужда от униформите. Знам, че каза да не го правя, но опитах отново да изчезна. И го постигнах. — Спрях, очаквайки реакцията му, но той само чака да продължа. — Разбрах го — уточнявам. — Мога да изчезна. Мога да го задържа.
— Покажи ми.
Намръщвам се, очаквайки... нещо от него. Може би гняв или вълнение. Но той не е видял какво мога да правя — виждал е само провалите ми. Затварям очи и поддържам вътрешния си глас ясен и спокоен.
Но отново се провалям.
Десет минути след като започвам, отварям очи. Кийнан, чакащ спокойно, само свива рамене.
— Не се съмнявам, че понякога работи — казва той. Добротата в гласа му само ме разочарова. — Но не е надеждно. Не можем да заложим живота на Дарин на това. Щом Дарин е свободен, играй си с него колкото искаш. Засега го остави.
— Но...
— Помисли за последните няколко седмици. — Кийнан се размърдва, но не откъсва поглед от мен. Каквото и да се кани да каже, той се е подготвил за това. — Ако се бяхме отделили от Елиас и Изи, както предложих, племето на Елиас щеше да е в безопасност. И малко преди нападението над лагера на Афия — не че не исках да помогна на Книжниците. Исках. Но трябваше да помислим какво ще последва. Не го направихме, и Изи умря.
Той казва ние. Знам, че има предвид ти. Лицето ми пламва. Как смее да ми натрива провалите в лицето, сякаш съм ученичка, която трябва да бъде смъмрена?
Но той не греши, нали? Всеки път, когато трябваше да взема решение, избирах грешно. Катастрофа след катастрофа. Ръката ми се плъзва към гривната ми, но тя се усеща студена — празна.
— Лайя, от много време не съм се интересувал от никого. — Кийнан слага ръце на раменете ми. — Нямам семейство като теб. Нямам никого или нищо. — Той прокарва пръст по гривната ми, и внезапно умора обзема движенията му. — Ти си всичко, което имам. Моля те, нямам намерение да бъда жесток. Просто не искам нищо да се случи с теб или с хората, които те обичат.
Той трябва да греши. Изчезването е на една ръка разстояние — усещам го. Ако само можех да разбера какво ме спира. Ако можех да премахна тази една пречка, всичко щеше да се промени.
Принуждавам се да кимна и повтарям думите, които той ми е казал преди, когато е отстъпил.
— Твоята воля, значи. — Поглеждам униформите, които е донесъл, решимостта в очите му. — На разсъмване?
Той кимва. — На разсъмване.
Глава 44
Елиас
Когато Надзирателят влиза в килията ми, устата му е свита надолу, челото му е набраздено, сякаш е срещнал проблем, който никое от неговите експерименти не може да разреши.
След като крачи напред-назад няколко пъти, той проговаря. — Ще отговаряш на въпросите ми изцяло и в подробности. — Вдига белите си със синкав оттенък очи към мен. — Или ще ти отрежа пръстите един по един.
Заплахите му обикновено са далеч по-изтънчени — една от причините да се наслаждава на изтръгването на тайни е игрите, които играе, докато го прави. Каквото и да иска от мен, сигурно го иска на всяка цена.
— Знам, че сестрата на Дарин и Лайя от Сера са едно и също лице. Кажи ми: Защо пътува с нея? Коя е тя за теб? Защо ти е скъпа?
Скривам емоциите от лицето си, но сърцето ми бие неприятно бързо. Защо искаш да знаеш? Иска ми се да изкрещя. Какво искаш от нея?
Когато не отговарям веднага, Надзирателят вади нож от униформата си и разперва пръстите ми плоско срещу стената.
— Имам предложение за теб — казвам бързо.
Той повдига вежди, ножът е на сантиметри от показалеца ми. — Ако разгледаш фактите, Елиас, ще видиш, че не си в позиция да правиш предложения.
— Няма да имам нужда от пръсти, нито от крака, нито от нищо друго още дълго — казвам. — Умирам. Затова предлагам сделка: Ще отговоря честно на всеки твой въпрос, ако и ти направиш същото.
Надзирателят изглежда искрено озадачен. — Каква информация би могъл да използваш на прага на смъртта, Елиас? Ох. — Той се намръщва. — Небеса, не ми казвай. Искаш да знаеш кой е баща ти?