— Това не е имперска стая за разпити — отсича той. — Не можеш да ме принудиш да ти кажа каквото и да било.
Лайя въздъхва. — Кийнан…
— Не се вълнувай толкова. — Усмихвам му се. Не бъди глупак, Елиас. — Просто професионално любопитство. Ако ти си ни проследил, някой друг може да проследи теб.
— Никой не ни е следвал — заявява Кийнан през стиснати зъби. Небеса, ще си изтърка зъбите до основи, ако продължава така. — А да ви намеря беше достатъчно лесно — продължава той. — Бунтовническите следотърсачи са не по-лоши от Маските. Дори по-добри.
Кожата ми настръхва. Глупости. Една Маска може да проследи рис през Ютите, и това умение се постига с десетилетие обучение. Не съм чувал за бунтовник, който да може да направи същото.
— Забрави това — прекъсва напрежението Изи. — Какво ще правим?
— Ще намерим безопасно място за теб — казва Кийнан. — После аз и Лайя ще продължим към Кауф и ще измъкнем Дарин.
Гледам в огъня. — И как ще го направите?
— Не е нужно да си убиец Маска, за да знаеш как да проникнеш в затвор.
— Като се има предвид, че не успя да измъкнеш Дарин от Централния затвор, когато беше там — отвръщам, — бих казал, че не е така. Кауф е стотици пъти по-труден за проникване. И ти не познаваш Надзирателя като мен. — Едва не споменавам за зловещите експерименти на стареца, но се спирам. Дарин е в ръцете на това чудовище, и не искам да плаша Лайя.
Кийнан се обръща към Лайя. — Колко знае той? За мен? За бунта?
Лайя се размърдва неловко. — Знае всичко — казва накрая. — И няма да го изоставим. — Лицето й помръква и тя среща погледа на Кийнан. — Елиас познава затвора. Може да ни помогне да влезем вътре. Той е бил на стража там.
— Той е проклет Воин, Лайя — изрича Кийнан. — Небеса, знаеш ли какво правят с нас в момента? Събират Книжници по хиляди. По хиляди. Някои са поробени, но повечето са убивани. Заради един бунт Воините избиват всеки Книжник, до когото се доберат.
Чувствам се зле. Естествено, че го правят. Маркъс е начело, а Комендантката мрази Книжниците. Бунтът е идеалният повод за нея да ги изтреби, както винаги е искала.
Лайя пребледнява. Поглежда към Изи.
— Вярно е — прошепва Изи. — Чухме, че бунтовниците казали на Книжниците, които не искали да се бият, да напуснат Сера. Но толкова много не го направиха. Воините дойдоха за тях. Избиха всички. Ние самите едва не бяхме заловени.
Кийнан се обръща към Лайя. — Не са показали милост към Книжниците. А ти искаш да вземеш един с нас? Ако не знаех как да вляза в Кауф, щеше да е друго. Но аз мога да го направя, Лайя. Кълна се. Нямаме нужда от Маска.
— Той не е Маска — обажда се Изи, и аз прикривам изненадата си. Като се има предвид как майка ми се отнасяше с нея, тя е последният човек, от когото очаквам да ме защитава. Изи свива рамене пред недоверчивия поглед на Кийнан. — Вече не, поне.
Тя леко се свива под мръсния поглед, който Кийнан й хвърля, и гневът ми се разпалва.
— Само защото не носи маската си — казва Кийнан, — не означава, че я е оставил зад гърба си.
— Достатъчно вярно. — Срещам очите на Червенокосия, отговаряйки на яростта му с хладно безразличие — един от най-дразнещите трикове на майка ми. — Маската в мен уби войниците в тунелите и ни измъкна от града. — Навеждам се напред. — И Маската в мен ще отведе Лайя до Кауф, за да измъкнем Дарин. Тя го знае. Затова ме освободи, вместо да избяга с теб.
Ако погледът на Червенокосия можеше да запали пожар, вече щях да съм на половината път към десетия кръг на ада. Част от мен е доволна. После зървам лицето на Лайя и веднага се засрамвам. Тя поглежда между мен и Червенокосия, несигурна и измъчена.
— Няма смисъл да се караме — принуждавам се да кажа. — По-важното е, че решението не зависи от нас. Това не е наша мисия, Червенокоси. — Обръщам се към Лайя. — Кажи ми какво искаш.
Благодарният поглед, който ми отправя, почти си струва факта, че вероятно ще трябва да търпя този идиот бунтовник, докато отровата не ме убие.
— Можем ли да продължим на север с помощта на Племената, ако сме четирима? Възможно ли е?
Гледам през огъня в тъмнозлатистите й очи, нещо, което се опитвах да избягвам от дни. Когато го правя, си спомням защо не съм го правил: огънят в нея, непреклонната решителност — те говорят на нещо дълбоко в мен, нещо заключено и отчаяно жадуващо за свобода. Висцерално желание за нея ме обзема, и забравям за Изи и Кийнан.
Ръката ми се свива от внезапна, остра болка. Напомняне за задачата пред мен. Да убедя Афия да скрие мен и Лайя ще е достатъчно трудно. Но бунтовник, две избягали робини и най-търсеният престъпник на Империята?