• „Какво удивително откритие ще бъде направено при (някой предстоящ научен опит или експедиция, например до съседна планета)?“
• „Какво ще спаси живота на еди-кого си?“
Покажете псимускули
Тъй като може безпроблемно да се прилага по всяко време и буквално навсякъде, „Въпрос сандвич“ е най-популярната и най-ефективна техника от всички, които са разработени по метода „Скрити въпроси“. Откакто през 1987 година включихме тази техника в работата на нашия „Проект Ренесанс“, много бързо стана ясно, че тя крие толкова голям потенциал, колкото прехвърлянето на мостове и основната техника за отприщване и тълкуване на образния поток.
Скриването на въпросите принуждава ума ви да мобилизира до крайна степен всичките си най-дълбоки сетивни умения. И в случая изобщо няма значение как ще ги възприемате — дали като парапсихологични способности или като естествени човешки умения, подобни на онези, използвани от полинезийските рибари. При условие че провеждате ежедневно тези своеобразни умствени тренировки, ще можете да развиете и да заякчите специфичните мозъчни „мускули“, които обикновено почти никога не използваме.
Научното изследване на тези невероятни умения и способности на човешкия мозък все още е толкова нова и неразработена област, че можем само да предполагаме каква огромна полза бихме имали от по-продължителните тренировки на ума. Ако някогашните първи ентусиасти на научното изследване на парапсихологичните феномени не бяха се отказали от своите десетгодишни изследвания в тази област — и то само защото получените резултати били много различни от онези, които искали и очаквали, — сега вече щяхме да имаме натрупани данни от още няколко десетилетия научни експерименти по невероятно интригуващата тема за скритите могъщи способности на човешкия мозък.
И все пак, доказано е, че техниката „Въпрос сандвич“ и прякото отприщване, изследване и тълкуване на образния поток определено допринасят за развиването на тези скрити заложби на човешкия мозък. Различните методи и съответните техники, за които говорим в тази книга, свързват с мостове различни части на мозъка. Използвани редовно и в разнообразни съчетания, те ще ви помогнат да развиете такива умствени способности, каквито не сте и сънували, че са възможни.
Осма глава
Мислене по модел
В областта на ускореното обучение втората половина на седемдесетте години бе твърде вълнуващ период. От дълго време вече комунистическите правителства субсидираха високоприоритетни програми за изследване на скритите способности на подсъзнанието и за разработване на методи за ускорено обучение. Изследователи като Георги Лозанов от България и Владимир Райков от Съветския съюз бяха постигнали удивителни резултати, но иззад желязната завеса се процеждаше съвсем ограничена информация. Едва след като през 1979 година Шийла Остендер и Лин Шрьодер публикуваха своя метод „Суперлърнинг“1, тези техники станаха широко известни на Запад. Дотогава повечето изследователи в Съединените щати работехме слепешката, като се опитвахме по случайно стигнали до нас слухове, клюки и непълни отчети за различни експерименти, да сглобим в едно цяло откъслечните сведения относно точните методологии, използвани от колегите ни от социалистическия лагер. По онова време дори американските открития на такива пионери в областта на сугестологията като Джин Хюстън, Робърт Мастърс и забележителния изследовател на хипнозата Милтън Ериксон почти не бяха отразявани в научния печат и бяха едва ли не също толкова тайни, колкото и резултатите, постигнати зад желязната завеса.
Именно през тези ранни изследователски години за първи път попаднах на техника, която впоследствие се превърна в едно от най-мощните средства за ускорено обучение — така нареченото „Мислене по модел“. Тази нехипнотична техника позволява на онзи, който я използва, да „взема на заем“ самоличността и дарбите на всеки произволно избран ролеви модел от човешката история — например някоя личност от рода на Леонардо да Винчи, Микеланджело или Айнщайн, — като по този начин отприщва затлачения извор на собствените си скрити таланти.
Експериментът в Арлингтън
През март 1977 година група изследователи на ускореното обучение проведохме един експеримент в апартамента на наш приятел в Арлингтън, Вирджиния. Използвахме подхода „да/не“. Искахме да изпробваме различните нови методи за подобряване и ускоряване на обучителния процес, като доброволно и охотно поехме ролята на морски свинчета. И тъй като до този момент все още никой не бе направил научна публикация с достоверни резултати за тези нови методи и с подробно описание на начините за прилагането им, ние се облягахме върху оскъдните трохи информация, която бяхме успели да открием тук и там в различните периодични научни издания.
1
В превод „Суперобучение“. Метод за скоростно усвояване на информация, при който, най-общо казано, се заобикаля левия ум и директно се „зарежда“ десния. Разработен е въз основа на удивителните открития на Георги Лозанов в областта на сугестологията. За съжаление, тогавашният режим у нас не можа да защити работата на този наш забележителен учен. Само след няколко години невероятно успешна дейност, привлякла вниманието на световната научна общественост, ръководеният от Лозанов Институт по сугестология вече съществуваше само проформа, а откритият и разработен от него метод за езиково обучение бе патентован и разпространен от западни учени. Малко повече подробности за същината на метода ще научите от раздела „Откритието на Лозанов“ в