Надявахме се, че поне при един човек от нашата седемнайсетчленна група ще се проявят ползотворни резултати от така сглобените от нас техники. А когато това станеше, възнамерявахме буквално да го побъркаме от най-различни изследвания, докато не разберяхме какво точно се е случило, както и да се опитаме да преповторим неговите резултати, докато най-сетне не успеем да разработим настина ефикасна методология. Но ми се струва, че дълбоко в себе си никой от нас не вярваше, че ще постигнем кой знае какви резултати.
Е, очакваше ни огромна изненада. Почти всяка техника, която прилагахме, водеше до невероятни постижения буквално при всеки. Наистина, чак след години, по време на работата ми по отприщването на образния поток, започнах да схващам теоретичния механизъм на тези нови методи. Но тогава, на нашата среща в Арлингтън през 1977 година, резултатите бяха повече от очевидни, макар и да оставаха необясними.
Те бяха може би най-забележителни при една от участничките, която ще нарека Мери. Както всички нас, Мери също се беше съгласила да започне да изучава някое ново умение дни преди началото на нашия експериментален семинар. Решила да се научи да свири на цигулка и взела първия си урок само седмица преди срещата ни в Арлингтън. Дотогава никога през живота си дори не била докосвала цигулка.
През седмицата след нашия експеримент Мери взела втория си урок. Но понеже работеше като секретарка в един от правителствените офиси във Вашингтон, окръг Колумбия, Мери почти нямала свободно време за редовни упражнения. Въпреки това обаче, само няколко минути след като засвирила по време на втория си урок, учителят й по цигулка буквално зяпнал от изненада и заявил, че ще я прехвърли в курса за напреднали! При втората ни експериментална среща, две седмици по-късно, Мери ни изнесе цял концерт.
Ефектът на Райков
Мери дължи шеметния си напредък в свиренето на ефекта на Райков. Руският психиатър д-р Владимир Райков е автор на един метод, наречен „Изкуствено прераждане“, при който чрез дълбока хипноза на съответния човек се внушава твърдото убеждение, че физически той наистина е някой от великите гении в историята на човечеството.
Когато д-р Райков „преражда“ някого в Рембранд например, човекът изведнъж започва много умело да рисува. Но след като излезе от хипнотичния си транс, не си спомня нищо от „битието“ си като Рембранд. Повечето хора изобщо не можели да повярват на очите си, когато им показвали какви майсторски произведения са нарисували под хипноза.
И нещо повече, Райков доказва, че от освободените под хипноза таланти винаги има трайни остатъчни ефекти, въпреки че в будно състояние хората вече не вярват, че са Рембранд (или който и да било друг гений на човечеството, в когото са били „преродени“). Именно този траен остатъчен ефект превръща метода на Райков в нещо много повече от просто странна чудатост на човешкия мозък и днес той се използва повсеместно като изключително ефективно практическо средство за ускорено обучение. Но което е още по-важно, при нашите експериментални занимания в Арлингтън открихме, че ефектът на Райков може да бъде постигнат и без хипноза.
Ефектът на Райков е не нещо друго, а осъвременен вариант на една древна и изключително силно въздействаща човешка практика. Още от праисторически времена знахарите, оракулите и племенните шамани се отъждествявали с различни богове, духове, животни и дори неодушевени предмети, като по този начин целели да придобият повече познания и по-дълбоко разбиране за околния свят. Пещерни рисунки отпреди двайсет хиляди години — като откритите в Ласко, Франция, например — изобразяват танцуващи в екстаз хора, надянали на с главите си маски на животни. Антрополозите обозначават тези древни ритуали с различни наименования — „преображение“, „полет на духа“ или „обладаване от дух“2.
Номадските култури, чието основно препитание е ловът, по традиция са организирани в кланове, които се отъждествяват и възприемат за свой тотем едно или друго животно от дивата природа, като се наричат с неговото име — например Клан на орела или Клан на мечката. Членовете на съответния клан, примерно Клана на мечката, провеждат редовно свои ритуали, по време на които си представят, че се превръщат в мечка — обикновено надявайки специално обработени меча глава и кожа — и възприемат „гледната точка“ на мечката, като по този начин се опитват да постигнат по-дълбоко разбиране за дивата природа, от която зависи оцеляването на клана.
2
Припомнете си характерните за българския фолклор кукерски игри — и до ден-днешен жив спомен за тези традиционни древни ритуали. При кукерските игри участниците надяват на главите си причудливи стилизирани маски на животни — реални и фантастични същества — обикалят по къщите, баят за здраве и плодородие, вещаят бъдещето и прогонват злите духове. Любопитно е да се отбележи, че в цивилизования свят това е единствената по рода си все още жива фолклорна традиция. И нека споменем, че древните българи са били прочути „вещари“, тоест хора знаещи и владеещи тайните на битието, като племенното им име „болгар“ е било дори синоним на „мъдрец“. — Б. прев.