Това със сигурност е много добре премислен призив към всеки в публиката, който познава важността на умението да постигаш мир — и не само в чужбина, но също в кухнята и спалнята. И докато Чърчил започва кариерата си като член на Консервативната партия и я завършва отново с торите (и той наистина дълбоко в себе си е консерватор), то Клементин има произхода и темперамента на убеден либерал. Тя няма нищо общо с неговото преместване в Либералната партия — това се случва много преди да се оженят, но съвсем справедливо бива хвалена, че успява да омекоти и укроти естествената агресия у съпруга си.
През 1921 г. тя му пише, за да го предупреди, че "винаги се чувствам нещастна и разочарована, когато виждам, че си склонен да приемаш за даденост, че грубият хунски начин с железния юмрук винаги успява". Тя го обича и го наблюдава — и е достатъчно уважавана от него — за да напише следното наистина превъзходно писмо. Годината е 1940 г., битката за Британия вече е в ход, тревогата сигурно е била страховита и това започва да проличава в поведението на Чърчил.
Даунинг Стрийт 10, Уайтхол
27 юни 1940 г.
Мили мой,
Надявам се, ще ми простиш, ако ти кажа нещо, което усещам, че трябва да знаеш.
Един от хората в твоя антураж (предан приятел) дойде при мен и ми каза, че има опасност да си спечелиш неодобрението на твоите колеги и подчинени заради грубо саркастичния и арогантен маниер. Изглежда, че частните ти секретари са се съгласили да се държат като послушни ученици и да приемат "каквото им се наложи", а след това да избягат от твоето присъствие, свивайки рамене. Освен това, ако се предложи каквато и да било идея (да речем, по време на заседание), ти се държиш така презрително, че в настоящия момент няма идеи — добри или лоши — които някой да е готов да сподели. Бях изумена и разстроена, защото през всички тези години съм свикнала всички, които са работили с теб и са били твои подчинени, да те обичат. Казах това, а в отговор чух: "Без съмнение е от напрежението"…
Мили мой Уинстън, трябва да призная, че забелязах влошаване в поведението ти, вече не си толкова мил, колкото беше преди.
Твоя работа е да разпореждаш заповеди и ако някой не ги изпълни — с изключение на краля, архиепископа на Кентърбъри и председателя на парламента — ти можеш да го уволниш. Затова, имайки тази страховита власт, трябва да я съчетаващ с учтивост, доброта и — ако е възможно — олимпийско спокойствие. Преди време ти казваше този цитат: "On ne régne sur les âmes que par le calme". [19] Не мога да понеса, че онези, които служат на страната си и на теб, не могат да те обичат, да ти се възхищават и да те уважават. Освен това няма да получиш най-добри резултати чрез избухливост и грубост. Те ще породят или неприязън, или робска психика (тъй като бунтът по време на война е напълно немислим!).
Моля те, прости на твоята любяща, предана и бдителна
Клеми
Написах това в Чекърс миналата неделя, скъсах го, но го написах отново.
Тя се е подписала с малка рисунка на котка — едно напомняне за галените имена, с които се обръщат един към друг. Тя е pussie ("котенце"), а той е pug ("мопс") или pig ("прасчо") и съответно завършва своите писма с рисунка на прасенце. Даже когато Чърчил отваря вратата, за да влезе в Чартуел, двамата се поздравявали с приятни животински звуци — той с "уаууау", а тя с "мяу".
Оставаме с впечатлението за една жена, напълно свързана с живота и кариерата на съпруга си — не само любяща към него самия, но и готова войнствено да го защитава от зложелатели. Тя пътувала в железопътен вагон с група приятели през 1930 г., когато някой по радиото отправя пренебрежителна забележка към Чърчил. Една от групата — жена от висшата класа, която споделя широко разпространените тогава възгледи за постигане на мир с Германия, промърморва: "Точно, точно". Клементин веднага излиза от купето и отказва да се върне, докато не получи извинение. В друг случай тя присъства на обяд през 1953 г. с лорд Халифакс, който казва нещо обидно за състоянието на Консервативната партия. "Ако страната зависеше от вас — казва тя, удряйки жестоко отдавнашния застъпник на помирението, — сигурно щяхме да сме загубили войната."