Има една прекрасна снимка, на която той се явява пред медиите във Вашингтон в един от тези странни тоалети, а глуповато-самодоволната му усмивка напомня на Хю Хефнър, който се кани да се включи в пижамено парти. Когато не носи бомбето си, на главата му често се кипрят най-невероятни украшения. Казват, че Чърчил така и не успял да види шапка, която да не му хареса. Това не е съвсем вярно: веднъж, още по време на Първата световна, си сложил на главата традиционна шотландска шапка от типа с лентички отзад, погледнал се в огледалото и само успял да каже: "Божичко", преди да я свали.
Инак обаче го има запечатан с всякакви други модели: цилиндри, шапки за яхтинг, пожарникарски шлем, гигантски бял калпак от астраган, шапка с козирка като на френски полицай, слънцезащитна шапка като на първите мисионери, строителна каска, мека шапка с периферия, сомбреро. Той е нещо като Имелда Маркос[22], обаче по отношение на шапките. Всъщност, ако успеем да изровим снимка на Чърчил, накипрен с украшения от пера като американски индианец, той би могъл да изпълни дегизировката на цялата легендарна диско група "Вилидж Пийпъл". През целия си живот той е шоумен, екстроверт, актьор, комик: има негова снимка, облечен за маскен бал в "Сандхърст" — педантично гримиран, с внимателно поставена бяла боя по лицето, в ролята на клоуна Пиеро.
Той знае как да проектира собствената си личност над останалите, а войната изисква точно човек, който може да си създаде ясен образ — решителен, войнствен, но същевременно с висок дух и вдъхващ кураж — в съзнанието на хората. Само Чърчил успява да изпълни всички тези изисквания, защото до голяма степен този образ отговаря на истинската му същност.
В известен смисъл ексцентричността и хуморът са именно ценностите, за които Британия се бие във войната — за да спаси всичко това. Със смехотворните си шапки, гащеризони и пури, с прекаляването с алкохола той успява физически да изрази основната идея на собствената си политическа философия — неотменимото право на британците да живеят живота си в свобода и да правят всеки каквото му харесва.
Само трябва да погледнете Чърчил и ще съзрете веднага огромната разлика между неговия начин на живот и ужасните сериозност, еднообразие и помпозност на нацистите. Никога не забравяйте: Хитлер е бил пълен въздържател — деформация, която обикновено носи много беди.
Силният индивидуализъм и понякога нахална ексцентричност на Чърчил му помагат да води битката. Но тези качества сериозно го подвеждат при изборите през 1945 г., когато прави грешката да сравни правителствените бюрократи на лейбъристите с Гестапо. По време на войната обаче те са абсолютно необходими.
В края на март 1944 г. го виждаме отново на снимка с карабина в ръка, като този път заедно с Айзенхауер приема парад на войските от Десанта в Нормандия. Този път той наистина е насочил оръжието. Сложил е карабината на рамо и дулото сочи съвсем безпогрешно към Франция. Облечен е в същия костюм на тънко райе, същото познато високо бомбе. Трудно ми е да повярвам, че това е случайно съвпадение. Изглежда, сякаш изиграва отново другия прословут кадър, направен четири години по-рано, този път с посланието: "Нали ви казах, че ще успеем!".
Качествата на Чърчил му позволяват да се изправи в защита на нацията. А друг важен момент от фактора Чърчил е, че той бива възприеман — повече от всеки друг политик — като самоизградил се човек: човек, чиято многолика политическа идентичност му дава възможност да разкъса усмирителната риза на партийните игрички.
Една от причините толкова да го харесват както десните, така и левите, е, че той започва кариерата си като социален реформатор, политик, който със сигурност може да претендира, че е извършил велики дела за работещите хора.
Глава единадесета
"Най-напредничавият политик на своята епоха"
Адолф Хитлер остава толкова впечатлен от фотографии на хотел "Мидланд" в Манчестър, че решава тази сграда един ден да се превърне в идеалния нацистки щаб на Острова — когато Британия бъде свалена на колене, а управляващата класа или е разстреляна, или отведена във вериги. Наистина мястото е впечатляващо: едромащабна фантазия, изпълнена в готическия стил от епохата на Едуард, изградена от светлочервени тухли, с 312 стаи, всяка със своя баня, ресторанти с много звезди, помещения за спа и машини за чай във всяка стая. Самият аз съм отсядал там няколко пъти и съм ползвал отличния румсървис в малките часове на нощта. Богатата английска закуска, която сервират, обикновено стига за цял ден.
22
Имелда Маркос е вдовица на бившия филипински диктатор Фердинанд Маркос, останала в историята с множеството скандали за корупция и огромната си колекция от над 2700 чифта обувки. — Б. прр.