Выбрать главу

Някой — той не уточнява кой — трябва да използва два валяка и да ги "впрегне" заедно с дълги стоманени пръти, "така че те да са всъщност един валяк, покриващ ширина от поне за 12 до 14 фута". След това иска служителите да открият "хубаво" място, близо до Лондон, и да изкопаят около сто метра окопи, както във Франция. Крайната цел, казва той, е да се даде възможност на тази чудовищна машина да работи по дължината на окопите, всъщност върху тях, с гигантски колела от двете страни. Целта е "да се смачка всичко доземи и да се погребат хората в тях".

Ето това е Чърчил в целия си блясък. В идеята му има недостатъци. Ами ако двете ролки се движат с различна скорост или на различни предавки? Тогава валовете ще се скъсат, нали? Още не е осъзнал също, че за тази машина ще трябва един-единствен двигател. Но човек почти чува как могъщите зъбни колела на ума му спират, сблъскали се с проблема… проблема със сцеплението.

Ами калта, мисли си той. Ужасната, коварна кал. Машината просто ще се хлъзга из нея, освен ако… аха…

"Валяците на тези машини ще бъдат оборудвани с клиновидни ребра или шипове, които да може да се разпъват над обичайната повърхност на колелото, когато това е необходимо, за да се пробие до почвата от всяка страна на окопа и да се подчертае процеса на валцуване." Все едно да надникнеш през телескопа към някаква далечна мъглявина и да видиш облаци междузвезден газ, и той пред очите ти да се формира и втвърди, създавайки нова планета!

Така се ражда новата идея. Може би без дори да знае, той описва гъсеничните вериги. Всичко, което е необходимо, заключава той, "е достатъчно голям чифт валяци и отлична бронирана кабина за екипажа". И той подписва заповед всичко това да бъде постигнато в рамките на две седмици: WSC[23].

Можете да си представите реакцията на военноморските инженери. Иска да свържем с болтове или да заварим няколко валяка заедно? И да развалим някой парк, като изкопаем окопи за експеримента? Как ли не!

Но все пак го правят.

Така започва историята на така наречената Комисия за земните кораби, запазвайки терминологията на X. Уелс. Не е имало конкретна причина този проект изобщо да се разработва точно от Адмиралтейството — освен ако човек поне не се престори, че наистина става дума за кораби. На 22 февруари 1915 г. тази малка група се събира за първи път под ръководството на един от няколкото герои в нашата история, г-н Юстас Тенисън дʼЕйнкурт, директор за военноморското строителство. Той докладва лично на Чърчил.

Първото обсъждане се върти главно около самата идея на началника на Адмиралтейството: какво точно да се направи, за да е сигурно, че огромният звяр няма да забуксува в калта. Те обсъждат потенциала на оребрените колела, а също и така наречените "релси с крачета" — едно особено устройство, при което много на брой малки "крачета" са фиксирани към главината на колелото, като всяко от тях здраво се забива в земята, когато колелото се върти. Няколко дни по-късно Тенисън дʼЕйнкурт изпраща на Чърчил писмо с новини. Успели са да направят истински пробив.

Писмо от Чърчил до X. Дж. Уелс във връзка със "земните кораби".

Групата предлага да произведе 25-тонен прототип, който ще бъде "трактор с истинска военна стойност, който пренася 50 войници с картечници и е в състояние да преодолее вражеските окопи". Все по-близо са до успеха. Чърчил отговаря лаконично още същия ден: "Съгласно предложенията и в най-кратък срок. WSC".

На 3 март вече имат два идейни проекта — един с голямо колело в задната част и още един с гъсенични вериги. Време е да започнат да се харчат пари. Без да е получил разрешение от Министерството на войната — и със сигурност, без да се е посъветвал с колегите си от кабинета — Чърчил прави поръчка за прототипите. И представа си няма кое от предложенията ще бъде по-ефективно, затова поръчва и от двата вида — една дузина с гъсенични вериги и половин дузина с големи колела. С надеждата да насърчи духа на конкуренцията Адмиралтейството ангажира двама изпълнители. Имената им са Фостър и Фодън. Разрешават им марж на печалба от 10 на сто. Общата стойност е £70000 — което е пет милиона лири в днешни пари, според мен доста евтино за стандартите на съвременните поръчки в отбраната, особено предвид важния момент в световната военна история, който тези поръчки бележат.

вернуться

23

Така се е подписвал — Уинстън Спенсър-Чърчил. — Б. р.