И докато британските войници продължават да гинат във Фландрия, Тенисън дʼЕйнкурт и неговият екип неуморно работят по проблема. Кое е по-добре? Зацепките или крачетата? И как биха могли да преодолеят този основен проблем: да осигурят безопасността на момчетата вътре в машината, но без тя да натежи дотам от огромната броня, че да потъне в калта? От Адмиралтейството Чърчил продължава да настоява и насърчава, но внезапно, през май 1915 г., проектът е сполетян от истинско бедствие.
Собствената му кариера изведнъж затъва. Самият Чърчил се озовава в окопа с обърнати във въздуха колела, без надежда някой да го измъкне. Губи поста си заради Галиполи, на практика изгонен от торите, които не желаят да работят с него в правителството. Чърчил прави трагичен опит да запази поне ролята си в проекта "Земни кораби". Специално се обръща с молба към Балфур, който го наследява в Адмиралтейството, дали може да продължи да председателства малка съвместна комисия между Адмиралтейството и военното министерство. От това обаче нищо не излиза.
Отвежда своя ментор, Лойд Джордж, който е станал министър на боеприпасите, специално да види калната "лаборатория" под открито небе в "Уърмуд Скръбс", където бълващи дим и ревящи железни скарабеи се блъскат в крепостни валове и ровове, редувайки успешен опит със страховит провал.
Уви, проектът вече не е негов, той не играе никаква роля — нито официална, нито неформална. Без неговата упоритост и творчески размах този "франкентрактор" постепенно потъва в забрава. А на Западния фронт момчетата продължават да атакуват на щик от окопите, гинейки като мухи. Ако питате военната върхушка, плановете за новата машина са на практика погребани.
До есента на същата година самият Чърчил вече е на Западния фронт, изпълнявайки уникалната си смесица от задължения като репортер и военен, а на следващата година получава чин подполковник и поста командващ на 6-и батальон на Кралските шотландски мускетари. Вижда ужаса и кошмара на смъртта от първа ръка. Пише дългото си обръщение, и то едва след като е разговарял със сър Дъглас Хейг и е чул неувереното му изказване за съдбата на проекта.
На 14 февруари 1916 г. Тенисън дʼЕйнкуртму изпраща радостно писмо. Изразява съжаление, че всичко е отнело толкова време. Цялото начинание е затънало — както метафорично, така и буквално. "След като загубих голямото предимство на Вашето влияние, преживях значителни трудности да изведа кораба на нашия план покрай скалите на съпротивата срещу него и още по-коварните плитчини на апатията", пише той.
Но все пак крайният резултат го радва много, пише той до Чърчил. Последният вариант на новата машина изглежда наистина могъщ. Той с лекота минавал през близо метър и половина висок отвесен парапет, а след това през 3-метрова пропаст. Оборудван е с оръдия за трикилограмови гюлета, изстрелвани от "спонсони" — издутини отстрани на машината, досущ като на боен кораб; по тази причина може да стреля както напред, така и настрани. Машината успешно преминавала през телени заграждения, хвали се той, "като носорог през царевична нива". "Машината прилича на голямо допотопно чудовище особено когато излиза от блатистата почва, цяла покрита с кал. Надявам се, че това ще изплаши швабите."
Накрая завършва с донякъде неловък, но пък искрен израз на почитта си към унизения в онзи момент Чърчил. "Позволете ми да Ви изкажа поздравления за успеха на първоначалния Ви проект, както и да Ви пожелая много късмет в работата на фронта."
Започва производството на "земните кораби". Заради секретността на проекта работниците във фабриката са инструктирани да наричат производството "водни резервоари"[24], като само им е съобщено, че се работи по огромни помпи, които да се използват по безводните бойни полета в Месопотамия. Именно така машината се сдобива с името "танк", което се използва и до днес даже и на руски език.
Танкът е необичайно явление в дългата история на британските пробиви и открития. Не само че някои от основните идеи, свързани с разработката, са британски — това е доста обичайно. Разработката също е британска, както и практическото приложение, в смисъл че през 1917 г. Великобритания произвежда вече стотици танкове — повече от всяка друга военна сила в света.
По това време Чърчил отново е отговорен за производството им — защото през юли същата година Лойд Джордж го връща обратно в кабинета, този път като министър на боеприпасите. Пресата реагира изключително остро. Сънди Таймс пише, че подобно назначение ще бъде "сериозна опасност за администрацията и за империята като цяло". Морнинг Поуспг предупреждава: "Това опасно и несигурно неизвестно в уравнението, г-н Уинстън Чърчил — истински плаващ бъбрек в политическото тяло — се завръща отново в Уайтхол".