Ага Хан преживява същия трепет, когато Чърчил започва да цитира дълги откъси от Омар Хаям. Дали специално ги е учил, за да го впечатли? Не, просто така или иначе вече са били в паметта му. Той пази и съхранява тези литературни деликатеси години наред, перфектно консервирани в пропитите от алкохол гънки на мозъка си. И успява да ги цитира правилно при всякакви обстоятелства: министрите от кабинета слушат откъси от "Песни за Древния Рим", а собствените му деца — цитати от Шекспир. Даже и след осемдесетгодишна възраст той успява да си спомни някои отдавна потънали в забвение стихове от Аристофан в разговори със сър Джон Колвил.
Ако имате петнайсет минути на разположение, влезте в YouTube и вижте невероятните кадри от единственото политическо телевизионно предаване на Чърчил, от 1951 г. Той седи и свирепо се взира в камерата, докато сътрудниците го карат отново и отново да повтаря сценария. Накрая той слага край на мъките и им показва какво е истинско майсторство, като почва да рецитира дълъг откъс от Гибън за разпространението на християнството.
Тази невероятна памет е важна дарба, защото му помага да цитира бързо данни, с които печели спорове и успява да наложи мнението си над колегите. През 1913 г. Аскуит се оплаква пред възлюбената си Ваниша, че току-що се връща от четиричасово заседание на правителството, от което два часа и петнайсет минути били заети от забележките на Чърчил. Той става незаменим участник в сложни преговори — отчасти поради естественото си очарование и приятелско отношение, но най-вече защото схваща толкова дълбоко предмета на разговор, че винаги може да предложи други варианти и компромиси. Чърчил води преговори по какви ли не теми — от разделянето на Ирландия, през създаването на Израел, до Общата стачка. А причината да играе толкова важна роля в тежки събития, формирали историята на XX век, е не толкова, че е успял с бутане и самоизтъкване да си проправи път до сцената, а защото колегите му просто разбират, че той е човекът, който има капацитет да се справи.
Математиката и финансите не са най-силните му страни. Както сам признава по време на спора дали да се върне "Златният стандарт", той имал "ограничено разбиране на тези изключително технически въпроси" (подобно на баща си, също финансов министър, който се оплаквал от "всичките тези пусти запетайки"), а веднъж след дълъг разговор с група банкери заявява, че те всичките "ми говорят на персийски". Със сигурност би следвало да му простим за това. Историята на последните 100 години е пълна със случаи, в които е съвършено очевидно, че самите банкери нямат ни най-малка представа какво точно се опитват да кажат.
Това обаче, което той притежава в изобилие, е издръжливост, сила, "яка умствена тяга" — както вероятно би се изразил Джеръми Кларксън.[27] "Представям ви Уинстън Чърчил с неговия мозък с мощност сто конски сили" — така го описва негов съвременник преди Първата световна война, когато 100 конски сили е много нещо.
Някои хора имат много бързи аналитични мозъци, но пък им липсва енергия или апетит за работа. Други пък имат огромен ентусиазъм, но им куца талантът — а на повечето от нас, простосмъртните, ни е дадено само по мъничко и от двете. А Чърчил има всичко: феноменална енергия, изумителна памет, буден аналитичен ум и безмилостна журналистическа способност да сортира всичко в мислите си, така че най-важното да отиде на първо място. Освен това умът му е достатъчно отворен за творчески просветления.
Психологическата му нагласа (нуждата да се докаже пред баща си, известна мегаломания и т. н.) ясно предполага, че той няма как да не работи: абсолютно неспособен е да седи и да бездейства. Много мастило е изписано за неговата така наречена депресия, или "черното куче", както той я нарича, използвайки израз, който вече е популярен в неговото съвремие. Немалко хора смятат, че тази тема е преекспонирана, и аз съм склонен да се съглася с тях.
Със сигурност има и черни моменти, например през 30-те години, когато не е в правителството, но като цяло доста добре се справя с "творческия цикъл", практикуван от много хора: депресия — усилие — творчество — алкохолно подсилено въодушевление — депресия и така нататък. Той просто завърта цикъла по-бързо от всеки друг, неговият двигател сякаш работи на по-високи обороти, а в резултат на това производителността му е огромна. Прилича на д-р Джонсън по това, че поставя огромни изисквания към себе си, а неговият Свръхаз го тласка напред и нагоре. Ето как го обяснява самият той: "Знаете ли, мразя да си легна вечерта с чувството, че не съм направил нищо полезно през деня. Това е същото неприятно чувство като да си легнеш, без да си си измил зъбите".