Освен ако въобще са били правителствени лекари.
— Чуйте ме, генерале, мисля, че…
Генералът презрително го прекъсна.
— Слуха ли си изгубихте, полковник? Не разбирате ли вече от заповеди? Ние се оттегляме. Върху обстоятелствата около смъртта на д-р Ръсел ще работят професионалисти. Предлагам ви да се върнете в лабораторията си и да се съсредоточите върху вируса.
Смит пое дълбоко въздух. Не само беше вбесен, беше и уплашен.
— Тук има нещо гнило. Или някой с много власт манипулира армията, или това е самата армия. Искат да спрат разследването. Покриват вируса и всичко ще завърши със смъртта на адски много хора.
— Полудяхте ли? Вие сте в армията. И това бяха директни заповеди!
През целия ден Смит се бореше с тъгата. Всеки път, когато лицето на София проблясваше в съзнанието му, той се опитваше да го отблъсне. Понякога виждаше някой неин предмет — любимия й молив, снимките на стената, парфюма на бюрото — и самообладанието му започваше да се пропуква. Искаше да падне на колене и да завие към невидимите сили, които му я бяха отнели, а след това да ги убие.
— Оттеглям се — изръмжа той. — Ще имате оставката ми този следобед.
Сега и Кайлбургер изгуби търпение.
— Не можеш да напуснеш по средата на тази проклета криза! Ще те дам на военен съд!
— Добре. Имам месец отпуска. Взимам я сега.
— Никаква отпуска! Утре да си в лабораторията или си ОВС4!
Двамата мъже стояха лице в лице над бюрото на Кайлбургер. След това Смит седна.
— Те са я убили, Кайлбургер. София е убита.
— Убита — Кайлбургер се смая. — Това е смешно. Аутопсията беше ясна. Умряла е от вируса.
— Да, вирусът я е убил, но това не е инцидент. Отначало не го забелязахме, защото може би зачервяването не се проявява веднага. Но когато отново я прегледахме, открихме белег от игла на вената й. Инжектирали са я с вируса.
— Белег от спринцовка? — Кайлбургер се намръщи. — Сигурен ли си, че тя не…
Очите на Смит бяха два ледени айсберга.
— Няма друга причина да е била инжектирана, освен да я заразят с вируса.
— За бога, Смит, защо? Няма никакъв смисъл!
— Има, ако си спомните за откъснатата страница в дневника й. Тя е знаела нещо или само е подозирала, но те не са искали да се разприказва. Затова са откъснали страницата, откраднали са дневникът на телефонните разговори и са я убили.
— Кои са те?
— Не знам, но ще открия.
— Смит, ти си разстроен. Разбирам Но има нов вирус, възможна е епидемия.
— Не съм сигурен. Имаме три географски много разделени случаи, които не са инфектирали никого. Някога чувал ли си за епидемия, която да повали само един човек в цял район?
Кайлбургер се замисли.
— Не… но…
— Никой никога не е чувал за такова нещо. Все още откриваме нови вируси и природата се опитва да ограничи размножаването им. Но ако вирусът е толкова смъртоносен, защо няма други случаи в тези три области? Най-малкото това означава, че вирусът се предава трудно. Семействата и съседите на жертвите не са се заразили. Никой не се е заразил в болниците. Даже патологът, който е бил облян с кръв, е здрав и читав. Единственият човек, за когото знаем как е инфектиран, е момичето от Атланта, което се е заразило преди години при директно кръвопреливане. Това ни изправя пред два факта. Първо вирусът, подобно на СПИН, съществува в латентно състояние в продължение на години и внезапно става вирулентен. Второ, необходимо е директното му инжектиране в кръвта. Следователно сме далеч от епидемията.
— Бих искал да си прав — направи гримаса Кайлбургер, — но този път си далеч от истината. Имаме много други случаи. Хората се разболяват и умират. Този луд вирус може да не е много заразителен по обичайния начин, но се разпространява.
— В Южна Калифорния? Атланта? Бостън?
— Не, не там. В други части на света — Европа, Южна Америка, Азия.
— Значи има нещо ужасно гнило. Те са убили София, разбираш ли какво означава това?
— Добре де, аз…
Смит се изправи и се наведе над бюрото му.
— Това означава, че някой има този вирус в епруветка. Един непознат, смъртоносен вирус, който никой не може да идентифицира. Но някой знае какво представлява той и откъде идва. Защото е у него.
— У него? — лицето на генерала стана пурпурно. — Но…
Смит удари с юмрук по бюрото.
— Имаме си работа с типове, които са дали вируса на други хора! На София. Искат да го използват като оръжие!
— Боже господи, защо?
— Защо и как трябва да открием.